О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
[населено място], 20.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2638 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И., чрез адв. К. Н. срещу решение № 2046/03.11.2016г. по в.гр.д. № 2888/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е потвърдено решение № 6308/02.09.2015г. по гр.д. № 16784/2011г. на СГС, ГО, I-5 състав в частта за отхвърляне иска на касатора срещу [фирма] за разликата над 50 000лв. до 100 000лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] с писмения си отговор оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ като спорен пред САС по въззивната жалба на касатора е бил въпросът за размера на следващото се обезщетение, определен на осн. чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция е отнесла като релевантни за преценка на справедливия размер следните доказани в процеса факти: характера на получената контузия в резултат на ПТП- нестабилно счупване на тялото на 3-ти поясен прешлен; дисхаза/отваряне/ на лонното съчетание на таза; претърпените от пострадалия силни болки в резултат на посочените травматични увреждания; вида и момента на извършената хирургична интервенция; продължителността и наложителността на амбулаторното лечение; последиците от увреждането– една година ограничение в движението на снагата в резултат на нестабилното счупване на 3-ти поясен прешлен и 4 месеца – поради отваряне на тазовия пръстен; продължителността на общия лечебен и възстановителен период от 6м., когато болките са били с по-интензивен характер като е било отчетено, че през първите три месеца касаторът не е могъл да се обслужва сам и е търсел чужда помощ при обслужването си. САС е съобразил, че тазовият пръстен е останал отворен, което състояние е причина за периодично появяваща се болка, но не оказва влияние върху движението на долните крайници. Изводите на въззивния съд са обосновани с кредитираните от него свидетелски показания и заключението на вещото лице по СМЕ. На преценка са били подложени и други обстоятелства – възрастта на пострадалия, начина на причиняване на ПТП, конкретната икономическа обстановка в страната към 2011г. В заключение въззивната инстанция е намерила, че дължимото обезщетение е в размер на 50 000лв. и е потвърдила първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, е формулиран правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въпросът е въведен от касатора при посочено допълнително основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение с обективираното в задължителната практика на ВС – ППВС №4/1968г. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставеният въпрос е намерил своя отговор, в който смисъл той се явява обуславящ за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимото от застрахователя обезщетение. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителните критери по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В съответствие с указанията по ПП №4/1968г. на ВС апелативният съд всестранно е обсъдил релевантните за определяне на справедливото обезщетение на касатора критерии, като са отчетени в пълна степен: възрастта на пострадалия; конкретното увреждане, интензивността на болките; отражението на увреждането върху начина на живот на пострадалия. Въпросът дали така коментираните проявления на критериите в процесния случай водят до извод за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди за касатора в размер на 50 000лв., а не в по-голям, представлява предмет на касационен контрол във фазата на допуснато до касационно обжалване въззивно решение, а не тази по чл.288 ГПК. Контекстът на поставяне от касатора на правния въпрос обуславя касационно основание за отмяна на решението на САС поради необоснованост, а не правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
В цитираната от касатора задължителна практика – Решение № 749/05.12.2008г. на ВКС, ТК, а така също и в служебно известната на настоящия състав на ВКС такава практика в решения по чл.290 ГПК : Решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1/26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Изхожда се от разбирането, че отношение към критерия за справедливост има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС е направил преценка, че към датата на събитието – 30.09.2011г. обезщетение в размер на по 50 000лв. е съобразено със социално икономическите условия и стандарта на живот в страната, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
При наличие на създадена задължителна практика на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД и според разясненията по т.4 ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на необходимост от промяна на тази практика с оглед осъвременяването й поради изменения в законодателството или обществените условия, не е изпълнен и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2046/03.11.2016г. по в.гр.д. № 2888/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
ОСЪЖДА И. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Ботевград да заплати на [фирма] сумата от 100 лв., представляваща направените от последното разноски пред касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: