4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 24.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 306 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на М. И. М. срещу определение №73/ 11.01.2017 г. по ч.гр.д. №6233/16 на САС,ГО, с което е потвърдено определението на СГС от 28.11.2016 г. по гр.д. №13278/2016 за връщане на исковата молба вх.№137749/28.10.2016 срещу ЗАД „Д. Б.:Живот и Здраве“, с която е предявен пряк иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на делинквента.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че ПТП, за обезщетяване на вредите, от което е предявен процесният иск е настъпило на 23.05.2016 г., а отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, сключен на 18.04.2016, т.е при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г.. Последният предвижда в чл.498 ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр.с чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по реда на чл.380 КЗ на съката дата, на която е заведена и ИМ в съда. При въззивното обжалване е представено писмо-уведомление от застрахователя от 24.11.2016 г. за представяне на указаните допълнителни документи във връзка със застрахователното събитие, от което е видно, че процедурата за доброволно уреждане не е приключила, Липсата на доказателства за изтичането на срока по чл.498 ал.3 КЗ води до недопустимост на прекия иск по чл.432 КЗ, поради което и връщането на ИМ по същия е правилно.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпросите, за това, съществува ли задължение за съда да даде указания на ищеца да представи доказателства за изпълнение на предпоставките по чл.498 ал.3 ГПК и следва ли този въпрос да се изследва в открито съдебно заседание, включително и да се прецени като отказ писмото на застрахователя до ищеца за представяне на допълнителни документи, които не могат да бъдат набавени.
Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.4 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящият случай е налице законовата разпоредба в текста на чл.498 ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.378 ал.9 КЗ изрично е уредено,че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл.378 ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
При тази повелителна правна уредба на рекламационния срок по чл.498 ал.3 КЗ, отговорите на въпросите, формулирани в настоящата частна касационна жалба не се явяват обуславящи изхода му,доколкото не биха довели до разрешение на спора различно от това в обжалваното определение, поради което не е налице и първата основна предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№73/ 11.01.2017 г. по ч.гр.д. №6233/16 на САС,ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.