О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 04.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 454 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 1534/08.04.2008 г. – сигнатура на Пловдивски апелативен съд, депозирана от М. Н. , в качеството му на синдик на “А” О. , срещу въззивното решение № 38/29.02.2008 г. по т. д. № 1070 /2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 261/03.10.2007 г. по т. д. № 304/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ и по чл. 55 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване, според приложното му поле, бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложно поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, след като с разпореждане № 80/30.07.2008 г. на ВКС, въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, последният е представил молба /изложение/, в което е преповторил основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя досежно отменителните искове, тъй като чл. 647 ТЗ разграничава различни ясно очертани хипотези, при които би могло да се претендира обявяване недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени от длъжника действия и сделки. Не се налага и дефиниране на правните понятия в цитирания законов текст и отграничаването им от нищожните сделки , съобразно чл. 26 ЗЗД, предвид маркирането от жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Преценката за допустимост се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба каквито в случая не са развити.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Не се посочва и съдебна практика, предвид твърдението за постановен въззивен акт в разрез с практиката на ВКС, за да се прецени относимост на разрешаваните в тази практика въпроси с тези по обжалваното решение. Приложеното решение на Великотърновски апелативен съд по в. гр. д. № 96/2004 г. е отпечатано от системата “А” и не съдържа обозначение за това, че е влязло в сила, за да се обсъжда хипотеза на т. 2 на чл. 280 ГПК, но дори и да притежаваше подобно обозначение, то не формира извод за наличие на съдебна практика /т. е. повече от едно решение/.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение № 38/29.02.2008 г. по в. гр. д. № 1070/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 38/29.02.2008 г. по в. гр. д. № 1070/2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: