О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София 22.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 516/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Българска а. за е. застраховане ЕА. гр. С. е подала касационна жалба против решение № 167/16.01.2008 год. по т. д. № 1224/2007 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, или делото се върне за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание се представят копия от решение № 537/25.10.2007 год. по т. д. № 255/07 год. на ВКС І т. о., решение от 04.01.2007 год. по гр. д. № 1790/2006 год. на САС, решение от 28.07.2006 год. по гр. д. № 1472/2005 год. на СГС, решение от 30.06.2006 год. по т. д. № 8/05 год. на СГС, и решение № 57/29.03.07 год. по гр. д. № 2234/06 год. на САС.
Ответникът по касация – “ЯНА” А. от гр. Б., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като заявява становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото не е постановено в противоречие с цитираната от касатора практика.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел предявените в обективно съединение искове за заплащане на застрахователни обезщетения за основателни.
Съображенията на САС са били, че ищецът е доказал твърденията на които е основавал претенциите си – установено е наличие на сключени застрахователни договори с рамкови полици № 04015/29.03.2004 год. и № 04037/26.05.2005 год., с посочени в тях и в Общите условия за застраховане на плащанията по договори за износ, на условия, срокове и покрития по застраховките, извършен е износ съответно на хавлиени кърпи и на хавлиени халати до две италиански фирми, което се доказва от съставените инвойс фактури и транспортни документи, доказано е настъпването на застрахователен риск “забава в плащането” (подробни съображения са изложени защо не се приема от съда за доказано, че купувачът е изпаднал в състояние на “неплатежоспособност”), който е настъпил в срока на действието на застрахователните договори.
Въззивният съд е отговорил подробно на всички възражения и доводи на ответника, настоящ касатор, с които се е домогвал да докаже, че не дължи застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования, които са залегнали в ОУ. САС приема, че по застрахователния договор № 04015/29.03.2004 год. ответникът не е написал две напомнителни писма до италианската фирма купувач в срока по чл. 18 ал. ІІ, т. 1 от ОУ, тоест до времето преди да подаде декларация пред застрахователя.
Същевременно решаващият съд приема, че такава кореспонденция е осъществена впоследствие, за което застрахователят е бил уведомен, а и сам той е кореспондирал с чуждестранния купувач, във връзка с направени от купувача до застрахования предложения по плащането, а това според САС санира пропуска.
Независимо от горното, въззивният съд счита, че само неизпращането от страна на ищеца на две напомнителни писма до купувача в срока по чл. 18, ал. ІІ т. 1 от ОУ, не дава основание на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие, като съдът мотивира извода си с това, че неизпълнението на застрахования не е скрепено с изрична санкция по чл. 12, ал. ІІ от ОУ.
ВКС ІІ т. о. счита, че независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения:
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че неизпълнението на чл. 18, ал. ІІ, т. 1 от ОУ за изпращане от застрахования на две напомнителни писма до купувача преди подаване на декларация пред застрахователя не може да служи като основание застрахователят да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като освен произнасянето от въззивния съд по съществен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, той трябва да е решаван противоречиво от съдилищата.
Представените от касатора копия от решения не налагат извод за противоречиво решаване. С представените съдебни актове са решени два правни спора, като спорните правоотношения са били с източник на облигация застрахователна полица № 03053/31.10.2003 год. (решенията на трите инстанции са от 28.07.2006 год. по гр. д. № 1472/2005 год. на СГС, от 04.01.2007 год. по гр. д. № 1790/2006 год. на САС и от 25.10.2007 год. по т. д. № 255/07 год. на ВКС І т. о.), и застрахователна полица № 03022/25.07.2003 год. (решение от 30.06.2006 год. по т. д. № 8/05 год. на СГС и решение № 57/29.03.07 год. по гр. д. № 2234/06 год. на САС), като при постановяването им съдилищата са изхождали от конкретната фактическа обстановка и конкретните условия на договора – условия залегнали както в застрахователните полици, така и в общите условия към тях. Приемайки исковите за неоснователни съдилищата са се обосновали с неизпълнение от страна на застрахованото лице на клаузи от ОУ, които са били част от застрахователните договори.
В настоящия случай към застрахователните договори също е имало общи условия, но процесните застрахователни рамкови полици № 04015/29.03.2004 год. и № 04037/26.05.2005 год. са сключени съответно през 2004 год. и 2005 год., поради което не може да се приеме за безспорно, че Общите условия за застраховане на плащанията по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск, които са действували през 2004 и 2005 год., са същите които са действували и през 2003 год., и въз основа на които съдилищата са постановили своите решения, които се сочат от касатора като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Ето защо ВКС, ІІ т. о. приема, че липсата на безспорна установеност относно идентичността на съдържанието на ОУ действували през различните периоди от време, през които са сключени процесните застрахователни договори, и договорите по които са възникнали спорни правоотношения по които са постановени решения представени от касатора, не може да обоснове извод за противоречиво решаване и за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167/16.01.2008 год. постановено по т. дело № 1224/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :