О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1653
София, 10.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1443/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б процесуален представител на ответниците по исковата молба Ц. Д. П. и В. Д. , против решение №407/16.5.2009 г. по гр.д. №1364/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е дали има доказателства за наличието на повече от една спорна и релевантна сделка за спора облигационна връзка. Твърди се, че с представения от касаторите документ е доказана възникнала и наличието на повече от една облигационна връзка и е налице трансформация на парите, дадени като заем в дружествен дял, а доказването на това е следвало да падне върху ищеца. Сочат се три решения на ВС и ВКС. По нататък в изложението се цитират решение на ОС на ВС и т.5 от ППВС №5/1975 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Л. Г. Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпрос е съществен за изхода от спора, но на същия въззивната инстанция е дала положителен за жалбоподателите отговор, а именно, че са налице две облигационни правоотношения и, че не е налице корелация между тях, а оттам и трансформация на процесната сума. Представеният документ е неотносим към спора с оглед представените решения, тъй като той не носи подписа на ответника по касация, а оттам и не представлява волеизявление. Същите биха били относими само в случай, че т.нар. “ръкописен документ” носеше подпис на ищеца.
Останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не представлява излагане на въпроси, а цитиране на резюме от решение на ОСВС и позоваване на точка от ППВС.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №407/16.5.2009 г. по гр.д. №1364/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, по касационна жалба, вх. №4917/22.6.2009 г., подадена от адв. Б, процесуален представител на ответниците по исковата молба Ц. Д. П. и В. Д. З..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: