О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1657
София, 14.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1878/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от процесуалния представител на ищеца Н. С. К. – адв. Д процесуалния представител на ответника по исковата молба “Диагностично – консултативен ц. – Пловдив” ЕООД – град П. адв. С, против въззивно решение №1307/09.7.2009 г. по гр.д. №1471/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в. г.о., девети състав.
В изложението на ищеца по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанието на допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател се позовава на т.11 от ППВС №4/1968 г. и се твърди, че въззивната инстанция не се е съобразила с тази практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на ответника по исковата молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение за служебно назначаване на вещо лице, въпреки наличието на предпоставки за това. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат решения на състави на ВС и ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ищецът е депозирал и отговор срещу касационната жалба на ответника по исковата молба по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ищеца по чл.287, ал.1 ГПК намира за установено следното:
Касационните жалби отговарят на изискванията на чл.283, изречение първо ГПК, поради което са процесуално допустими по този критерий.
Въззивното решение с оглед касационната жалба на ищеца не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Не е налице основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. С цитираното постановление Пленумът на Върховната съдебна инстанция е постановил, че размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Определянето размерът на неимуществените вреди е различно за всеки отделен случай.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба на ищеца по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Въззивното решение с оглед касационната жалба на ответника по иска също не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. От изложението е видно, че е налице оплакване съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Формулировката в изложението сочи на касационно оплакване по чл.281, т.3, хипотеза втора ГПК. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение в уважителната част не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1307/09.7.2009 г. по гр.д. №1471/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,в. г.о., девети състав, по касационна жалба, вх. №19633/04.9.2009 г., подадена от адв. Т процесуален представител на ищеца Н. С. К. от град П. и по касационна жалба, вх. №20777/18.9.2009 г., подадена от адв. К процесуален представител на “Диагностично – консултативен ц. – Пловдив” ЕООД – град П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: