О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 18.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 86/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Л. от гр. С. срещу определение № 514 от 29.12.2008 г. по ч. гр. д. № 894/2008 г. на Сливенски окръжен съд. С атакуваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото лице частна жалба срещу разпореждане на Сливенски районен съд от 28.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2854/2008 г., с което, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК му е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като липсва подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч. гр. д. № 2854/2008 г. заповед за незабавно изпълнение и поради това не следва да се прилага разпоредбата на чл. 415 ГПК.
Ответникът по частната жалба – А. К. от гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Н. Л. от гр. С., въззивният съд е преценил, че същата е недопустима, тъй като атакуваното с нея разпореждане за даване на указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, а такова е допустимо само за определението по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Въззивното определение е правилно.
Изцяло следва да бъде споделено изразеното от въззивния съд разбиране, че разпореждането, с което съдът дава указания на заявителя за предявяване на иск при своевременно депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Доколкото това определение не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост, правилно решаващият състав е преценил, че контролът за законосъобразност върху този акт се осъществява единствено чрез обжалване на определението по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 514 от 29.12.2008 г. по ч. гр. д. № 894/2008 г. на Сливенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: