2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1914/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 09.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1914/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1106 от 18.02.2013 год., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу определение № 66 от 15.01.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 1063/2012 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5789 от 06.11.2012 год. по гр.дело № 7854/2012 год. на Пернишкия районен съд за оставяне без уважение молбата за овластяването им от съда да извършат вместо непълнолетната Л. С. С. ЕГН [ЕГН] в качеството й на единствен законен наследник на починалия длъжник С. П. С., приемане по опис на наследството му и се заяви за вписване това приемане по реда на чл.49, ал.1 ЗН в Районен съд-Перник.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], представлявана от адвокат И. Ф., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е прилагането на ч.51, ал.2 от Закона за наследството по отношение на непълнолетни лица при положение, че законът изрично обявява отказа от права от страна на непълнолетни лица за нищожен, след като с прилагането на чл.51, ал.2 от ЗН се защитават интересите на недееспособния.
2. Следва ли да се приеме, че не се нарушават императивните разпоредби на чл.61, ал.2 ЗН и чл.130, ал.4 СК, ако се допусне ненавършило пълнолетие лице да се откаже от наследство, чрез умишлено непредприемане действия от страна на законния му представител в срока даден по чл.51, ал.2 от ЗН, при което недееспособният да „загуби правото да наследява”?
3. Допустимо ли е чрез прилагането на чл.51, ал.2 от Закона за наследството, под формата на бездействие през определения срок да бъде практически приеман от съдилищата отказът от наследство от страна на непълнолетни наследници?
4. С прилагането на чл.51, ал.2 от Закона за наследството не се ли създава противоречие по отношение на последователността на правораздавателните органи при защитата на непълнолетните лица, след като е утвърдена практика срокът за приемане по опис от страна на посочените лица (чл.61, ал.1 от ЗН) да не бъде прилаган по отношение на тях?
5. Дали с бездействие на недееспособен наследник (чрез законния му представител) през определения срок, даден на основание чл.51, ал.2 от Закона за наследството(ЗН), се стига до загуба на недееспособно лице на право да наследява, а оттам и до интерес на кредиторите на наследодателя-длъжник да поискат от съда да бъдат овластени да извършат опис на наследството с цел запазване на имуществото на длъжника до приемане на наследството по опис от непълнолетния наследник, което се явява от кръга на лицата, които съгласно чл.61, ал.2 от ЗН задължително приемат наследеното от тях имущество по опис.
6. Приравнени ли са последиците на чл.51, ал.2 от Закона за наследството(ЗН) при липса от страна на наследник-пълнолетно лице и на наследник-непълнолетно лице на изявление в определения за приемане или отказ от наследство срок, като в случаите на недееспособно лице резултатът от липсата на изявление винаги ли води до загуба на правото да приеме наследството и дали това води до загуба на качеството наследник на недееспособното лице.
От ответника по частната касационна жалба Е. В. В. като майка и законен представител на малолетната Л. С. С., двете от [населено място], е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за банков кредит № …. от ……. год., сключен между С. П. С., родителите му П. С. Г. и М. Й. Г. от една страна и [фирма], изменен с анекс от 22.03.2010 год., банката е предоставила на С. П. С. ипотечен кредит в размер на 147 181 лева, а поради неплащане на погасителните вноски с разпореждане от 30.06.2011 год. по ч.гр.дело № 3603/2011 год. Пернишкият районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 201175330401189/2011 год. на ЧСИ рег.№ 753 с район на действие Пернишки окръжен съд, в хода на принудителното изпълнение на 12.01.2012 год. е починал длъжникът С. П. С. и оставил за единствен наследник малолетната дъщеря Л. С. С., която е конституирана като длъжник по изпълнителното дело. Законният представител и нейна майка Е. В. В. е уведомена на 09.07.2012 год. за конституирането с указания, че в едномесечен срок следва да приеме наследството по опис по реда на чл.51 ЗН, който е изтекъл на 09.08.2012 год., за което липсват данни от районния съд и пред ЧСИ, поради което по силата на закона са настъпили последиците на чл.51, ал.2 ЗН и наследникът е загубил правото си да приеме наследството.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 1839 от 10.12.1954 год. по гр.дело № 5912/1954 год. на І-во гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.11 ЗН и чл.6 ЗС, когато няма лица, които да могат да наследят дадено лице, или когато всички се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, без да се дава на същата срок за приемането му по опис.
Същото се отнася и до влязлото в сила решение № 59 от 12.12.2011 год., постановено по гр.дело № 16989/2011 год. на Софийския районен съд, 88-ми състав, постановено по молба по чл.61, ал.1 ЗН;
Определения: на Ловешкия окръжен съд от 2010 год. по ч.гр.дело № 110/2010 год. и на Горнооряховския районен съд № 412 от 23.11.2011 год. по гр.дело № 1220/2011 год. не могат да бъдат съобразени тъй като липсва заверка, че са влезли в сила.
Така както са изложени основанията касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 66 от 15.01.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 1063/2012 год. на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ