О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166
гр. София, 18.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1026 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІІ-127/ 14.10.2013 г. по гр. д. № 1676/ 2013 г, с което Бургаски окръжен съд потвърждава решение № 99/ 29.05.2013 г. по гр. д. № 756/ 2012 г. по описа на Районен съд – Несебър. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на В. Д. П., Г. И. П. и Н. И. П., че Т. А. К. и И. Г. К. на основание договор за покупкопродажба по нотариален акт № 197/ 24.11.2003 г. са собствениците на празно дворно място, представляващо УПИ 5-443, кв. 29 по плана на СО „И.”, урегулиран с площ от 400 кв. м. при посочени в решението граници, представляващ поземлен имот с идентификатор 11538.504.533 и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 141/ 27.06.1995 г, т. 7, н. д. № 1723/ 1995 г, с който наследодателят на ответниците е признат за собственик на процесния имот на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Недоволни от решението са тримата ответници, които го обжалват и искат касационната жалба да бъде допусната до разглеждане. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, нито касаторите обосновават някое от основанията в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касантите-ищци съпрузите К. я оспорват, като считат, че допускът до касационно обжалване е необосновим и обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд не намира да са налице и общото, и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите не формулират правен въпрос, който да е обусловил крайните изводи на въззивния съд. И в касационната жалба, и в изложението оплакването е, че въззивният съд в противоречие с действителното положение е приел, че имотът се владее от ищците от датата, на която са го купили.
Предявените искове са положителни установителни в защита на правото на собственост, което ищците твърдят да са придобили в режим на съпружеска имуществена общност на основание договора за покупко-продажба от 24.11.2003 г. Въпросът за това, че те, а не ищците владеят имота, касаторите поставят в писмения отговор на исковата молба. Твърдят, че владението е установено от наследодателя на ответниците И. Г. П. – лицето, в полза на което е издаден констативният нотариален акт, отменен с обжалваното решение. Защитата е в две насоки. Защита по допустимостта на исковете – ответниците правят отвод за липса на правен интерес и го обосновават с твърденията, че към предявяването на установителните искове в защита на собствеността те, а не съпрузите К. са във владение на имота. Защита по съществото на иска – ответниците оспорват активната материална легитимация на ищците с твърденията, че: 1) решението на поземлена реституция, с което продавачите са се легитимирали като собственици на имота, е незаконен индивидуален административен акт; 2) констативният нотариален акт, издаден в полза на техния наследодател, отразява вярно действителното правно положение и 3) ответниците са придобили собствеността върху имота по давностно владение (евентуално възражение).
С т. 2 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГК на ВКС прие, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права има и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право. В тълкувателното решение са изброени неизчерпателно примери за това, единият при които правният интерес е изводим от предвидените в чл. 84, вр. чл. 116, б. „б” и чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД основания за прекъсване и спиране на срока на придобивната давност. Според евентуалното възражение за придобивна давност настоящият случай попада в примера. Т. решения пораждат задължително действие за съдебните органи (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и Върховният касационен съд е длъжен да приеме, че въззивното решение е допустимо, а допускането на въззивното решение до касация за такава проверка – изключено.
И в касационната жалба, и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите-ответници въвеждат оплаквания, че неправилно въззивният съд е отхвърлил евентуалното възражение, че те са придобили имота по давност, присъединявайки своето владение към това на своя наследодател. Твърдят, че това е последица от извършеното от въззивния съд превратното обсъждане на събраните гласни доказателства и от неговия отказ да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза. Подобни оплаквания са годни да осъществят касационно основание (чл. 281, т. 3 ГПК). Те са негодни да обосноват основание за допуск до касационно обжалване (чл. 280, ал. 1 ГПК). Проверката на касационните оплаквания необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила се извършва в следващата фаза на касационното производство – по разглеждане на жалбата. До този втори етап настоящото е негодно да достигне.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-127/ 14.10.2013 г. по гр. д. № 1676/ 2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, Трети въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.