3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№166
гр. София, 15.03.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08. март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1598/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]—гр. София срещу решение №545 от 25.03.2016 г. по т.д. № 4196/2016 на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на касатора срещу П. И. М. в качеството му на [фирма] за сумата от 14 157,52 евро-сбор от дължимите лизингови вноски за периода м.юни 2009 г. –м.март 2010 г. , застрахователни премии за същия период и данък за 2010 г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, които се претендират на основание Договор за финансов лизинг, сключен между страните на 04.12.2007 г. и развален на 29.03.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон относно преценката на съда за периодичния характер на задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг и прилагане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б.”В” ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК.
От страна на ответника по жалбата П. И. М. в качеството му на [фирма] се изпраща писмен отговор с доводи за липсата на предпоставките за допускане до касация. Претендира се присъждане на разноските пред ВКС в размер на 3600 лева-платено адв.възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по своите характеристики задълженията на лизингополучателя по процесния договор за лизинг , с оглед уговорката за изпълнението да става на месечни вноски и на периодични падежи, представляват задължения за периодични плащания по смисъла, вложен в съдържанието на чл.111 б. В ЗЗД и се погасяват с изтичането на визираната в тази разпоредба тригодишна давност. Позовал се е на задължителните указания на ВКС в ТР №1/2013 на ОСГТК относно понятието периодичност и на разпоредбата на чл.345 ал.1 ТЗ, препращаща към уредбата на договора за наем.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, като обуславящ изхода на спора, въпросът за приложимия давностен срок за погасяване на задълженията за заплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг, с оглед наличието или липсата на периодичен характер на тези задължения по смисъла на чл.111 б. „В” ЗЗД.
Така формулираният въпрос се явява от значение за изхода по конкретния спор, но по него не е налице втората предпоставка, на която касаторът се позовава за допускане до касация: да е налице противоречие с казуалната практика на съдилищата.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.2 ГПК предполага липса на задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК, която предпоставки не са налице в случая:
Разрешение на този въпрос е дадено в мотивите към отговора на правния въпрос в решението по т.д.№ 2936/2013г. на ВКС, Второ т.о., че и при двата вида лизинг плащането на вноските е периодично, на определен падеж, съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора. Същото разрешение е дадено и по т.д. № 3977/2013г. на ВКС, Първо т.о.: При договора за лизинг, съгласно чл. 344 и чл. 345 ТЗ, лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 ЗЗД, а лизингополучателят – тези на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД; по аналогия от договора за наем /чл. 228 и сл. ЗЗД/, договорът за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на собствеността има характера на двустранен, с периодично изпълнение – на месечни лизингови вноски, съответно развалянето на такъв договор поради неизпълнение няма обратно действие.
Изводите на въззивната инстанция за периодичния характер на задължението за плащане на лизинговите вноски са съобразени с даденото разрешение в решенията по чл.290 ГПК по т.д.№ 2936/2013г. на 2т.о. и по т.д.№ 3977/2013г. на Първо т.о., от което произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването. Създадената задължителна практика по т.1 на чл.280 ГПК изключва едновременното наличие на основанието по т.2 на чл.280 ГПК, въпреки посочените решения на ОС-Варна в обратния смисъл, както и възможността касационното обжалване да бъде допуснато при тази допълнителна предпоставка.
С оглед изложеното, не е налице основание за допускане до касация. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ и отбелязването на самото плащане на договорената в него сума.
На основание изложеното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №545 от 25.03.2016 г. по т.д. № 4196/2016 на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]—гр. София да заплати на П. И. М. в качеството му на [фирма] разноските пред ВКС в размер на 3600 лева-платено адв.възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.