О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
[населено място], 04.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 300 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. П. Х., М. П. Х. и Н. А. С., чрез пълномощника им адв.П. К. срещу определение от публично съдебно заседание от 07.11.2016г. по гр.д. № 3643/2016г. на САС, ГО, 4 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на Н. № 174/2013г. на РС-Разлог.
Частните жалбоподатели излагат оплакване за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради липса на доказателства за висящност на наказателното производство. Изразява се становище, че независимо от наказателното производство няма пречка гражданският съд да установи има ли деликт, извършени ли са нарушения на ЗДвП и наличието на вина на водача. Не се води спор относно лицето, управлявало лекия автомобил и нарушенията му били безспорно установени от събраните достатъчно по делото доказателства. Спирането ненужно забавяло гражданското производство, при това е възможно в наказателното производство лицето, срещу което то се води да бъде осъдено или оправдано за действия, различни от установените в гражданското производство и които е възможно да представляват нарушения на ЗДвП, без да са престъпления според НК. Моли се за отмяна на атакуваното определение на САС и за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по гр.д. № 3643/2016г. на САС, ГО, 4 с. е било образувано по повод на въззивни жалби от настоящите частни жалбоподатели, от [фирма] и от третото лице помагач – П. Г. П. срещу различни части на решение № 2031/ 10.03.2016г. по гр.д. № 15160/2014г. на СГС, ГК, I-7 състав, постановено по искове с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./
В исковата молба на частните жалбоподатели срещу застрахователя се твърди, че в резултат на ПТП, причинено от водача П. П., те са претърпели имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяване на които претендират съответни суми. Навеждат се доводи, че срещу посочения водач е било образувано НОХД № 174/2013г. на РС-Разлог, което е висящо и не е било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съобразно отговора на исковата молба застрахователното дружество оспорва описания от ищците механизъм на настъпване на ПТП и липсата на вина на водача, доколкото също твърди, че наказателното производство не е приключило. До постановяване на първоинстанционния съдебен акт съобразно обективираните изявления на страните по гр.д. № 15160/2014г. те не са спорили , че НОХД № 174/2013г. на РС-Разлог не е приключило. Във въззивната жалба от 31.03.2016г. на третото лице-помагач П. П. и във въззивната жалба от 04.04.2016г. на застрахователя се поддържа становище, че наказателното производство продължава да е висящо. В отговора на въззивните жалби ищците не са оспорили факта на висящност на наказателното производство. Съгласно изпратено от въззивния съд запитване до РС-Разлог с писмо от 02.12.2016г. е отговорено, че присъдата по НОХД № 174/2013г. е била обжалвана с въззивна жалба от 26.05.2016г. като към датата на писмото делото се намира при съдия-докладчика при РС-Разлог за изготвяне на мотиви към присъдата.
Предвид така установеното ВКС, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
Висящият процес е относно искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС, причинило ПТП, в резултат на което ищците са претърпели вреди, на обезщетение на увредените лица. Релевантни за функционалната отговорност на застрахователя са въпросите дали е извършено деянието, е ли то противоправно и дали е виновен деецът. С оглед позицията на ответника по исковете последните два въпроса са спорни. Установява се висящност на наказателно производство, водено срещу водача на процесното МПС и същото към момента не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. На осн. чл.300 ГПК по така очертаните въпроси евентуалната присъда, респ. при приключване със споразумение последното, са задължителни за гражданския съд разглеждащ спор за репариране на вредоносните последици от деликта. Преди съгласно окончателен съдебен акт да е ясен изходът от наказателното дело, не може да се сподели становището на жалбоподателите, че гражданският съд е свободен и независим в преценката си относно горепосочените релевантни за иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ факти. Хипотетичната възможност наказателното производство да не приключи с осъдителна присъда не изключва на този етап преюдициалността на предмета на висящото НОХД спрямо производството пред гражданския съд.
С оглед наличието на преюдициалност на спора по наказателното производство спрямо този по гражданското производство, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК последното следва да бъде спряно, а обжалваното определение – да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.11.2016г. по гр.д. № 3643/2016г. на САС, ГО, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: