ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1106/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. К., приподписана от пълномощника му адв. Ст. С., против решение № 169 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 216/2010 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 293/2009 г. на Сливнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и са присъдени разноски.
Ответникът изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът, решен с обжалваното решение, е решаван противоречиво от съдилищата, като в тази връзка представя решение № 58/25.03.2009 г. по гр.д. № 14/2009 г. на Сливнишкия районен съд. Излага доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-ТР № 22/20.04.1990 г. на ОСГК на ВС, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е решен въпроса относно представителната власт на лицето, издало процесната заповед, във връзка с който представя решение от
28.11.2002 г. по вад № 118/2001 г. В касационната жалба твърди, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК като спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като решението е немотивирано и необосновано. Във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК към жалбата са приложени още решение № 1323/26.10.1999 г. по гр.д. № 612/1999 г. на ВКС, V г.о., и решение от 08.04.2004 г. по гр.д. № 2445/2002 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не са формулирани конкретни правни въпроси- материалноправни или процесуалноправни, от значение за изхода на делото по предявения иск, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Не е ясно по кои конкретни правни въпроси касаторът намира противоречие с приложените съдебни решения на ВКС, V г.о., на СГС и на Сливн.РС. С TP № 22/20.04.1990 г. на ОСГК на ВС е разрешен въпрос по приложението на чл. 328 ал. 3 КТ. Разпоредбата е отменена през 1992 г. и този въпрос не е от значение за изхода по настоящото дело. Приложеното арбитражно решение е извън кръга на съдебните актове по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл е т. 3 на TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е изложил и обосновка, която да е относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 216/2010 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен състав. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: