О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 05.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 471 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4649/25.07.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “А“ Е. , гр. К. срещу въззивното решение № 75/16.05.2008 г. по в. гр. д. № 519/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решението на Врачански окръжен съд от 31.05.2005 г. по гр. д. № 977/2003 г. по предявен от К. ”А” О. , с. Х. срещу “А” Е. частичен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 щ. д. и на законна лихва, считано от 09.10.2003 г., този иск е уважен.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон /чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.)/, неправилно приложение на материалния закон – чл. 55, ал. 1 ЗЗД и необоснованост.
Към касационната жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно за виновното неизпълнение от страна на “А” Е. на задължения по договор № 2108866/09.07.2007 г. /валутно правоотношение по договор за банкова гаранция/. Поддържа, че този въпрос е съществен, тъй като дадения отговор предопределя и основателността или неоснователността на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото и в частност изобщо не бил обсъждал тройната СТЕ, а мотивирал решението си само въз основа на писмени доказателства /разменена кореспонденция между страните/, и тъй като действащият ГПК от 01.03.2008 г. не възпроизвеждал нормата на чл. 188 ГПК /отм./ по въпроса за необходимостта от обсъждане на всички доказателства, то разрешението по повод новия процесуален ред ще бъде определящо за точното прилагане на закона и за развитие на законодателството.
Ответникът по касация – К. ”А” О. в писмен отговор е изразил становище по повод неоснователността на касационната жалба и не е изложил аргументи по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е приел, че неизпълнението на гарантирания договор, с оглед неговия предмет, не се дължи на виновното поведение от страна на изпълнителя К. ”А” О. , а е резултат на неизпълнение от страна на „А” Е. на поети договорни задължения по конкретно цитирани текстове от договора. И след като възложителят – „А” Е. в качеството си на бенифициер по банкова гаранция не е имал основание за предявяването й, тъй като към този момент ищецът не е бил в неизпълнение на договора, във връзка с който е издадена банковата гаранция, а това е единственото основание за нейното активиране, не е следвало да се инкасира процесната сума.
Наистина въпросът за изпълнението на търговския договор между страните е съществен и въз основа на него се преценява в конкретния случай основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Именно и в тази насока Върховният касационен съд в своето отменително решение № 1087/06.03.2008 г. по т. д. № 662/2007 г., преценявайки правилността на въззивното решение на САС е приел, че при въведените от ищеца доводи и твърдения в исковата молба за неоснователно усвояване на сумата по банковата гаранция е следвало да се преценяват на първо място предпоставките, предопределящи плащането й.казанията на ВКС са били свързани с преценка на всички относими факти и доказателства по повод изпълнение по каузалната сделка, тъй като в неправомерното й развитие се съдържа основанието за предявяване на банковата гаранция.
След като е бил очертан обстойно от касационния съд предмета на делото и е посочено кому и за какви факти и обстоятелства по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е тежестта за доказване, САС при новото разглеждане на делото е постановил своя съдебен акт в съответствие с отменителното решение на ВКС. Въпросът за виновното неизпълнение на договорните задължения е съществен, но в случая решаващият извод на съда е изграден на основата на преценка на конкретните факти и обстоятелства и дори и да се приеме, че е налице общият критерий за допустимост на касационното обжалване по ал. 1 на чл. 280 от ГПК, то не би могло да се приеме, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основанието за допустимост по т. 3 следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, да бъде непълна, неясна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Твърденията на касатора за необсъждане на всички събрани по делото доказателства /чл. 188 ГПК (отм.)/ и най-вече на съдебно техническата експертиза, са относими към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Позоваването на жалбоподателя на констатирано от него различие между визирания по-горе текст по отменения ГПК и по действащия от 01.03.2008 г. ГПК, не задължава касационната инстанция безрезервно да допуска касационно обжалване единствено на базата на въведено твърдение, без преценка на неговата относимост към конкретния случай. Дори и да се приеме, че касационната жалба отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, то в конкретния случай преценката за съблюдаване на процесуалния закон ще бъде свързана с приложението на чл. 188 ГПК /отм./, по отношение на който текст не се налага тълкуване, а и е налице достатъчно позната и непротиворечива съдебна практика.
След като новата процесуална уредба на сходни отношения е неприложима в конкретния случай, то за касационния съд не е налице законово изискване за произнасяне по въпроси, които екс леге не могат да бъдат подвеждани под нововъведена правна уредба, и с това да се обосновава критерий, свързан с точното прилагане на закона, който критерий в настоящия случай изключва прилагането на новата правна уредба, а с това и обосноваването на значението му за развитие на правото.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 125/10.03.2008 г. по в. т. д. № 411/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 75/16.05.2008 г. по гр. д. № 519/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: