О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№166
София, 05.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 869 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу въззивното решение от 02.04.2009 г. по в. гр. д. № 2779/2006 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отменено първоинстанционното решение от 20.03.2006 г. по гр. д. № 1409/2004 г. на Софийски районен съд и е уважен предявеният от А. В. В., гр. П. срещу ”Е” АД отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 1320,32 лв., представляваща начислена електрическа енергия за месец декември 2006 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Развити са съображения за правилност на първоинстанционното решение, което отразявало трайната практика на съдилищата, свързана с доставянето, измерването и изчисляването, както и заплащането на електрическата енергия, като се цитира решение на АС на БТПП и решение № 345/1997 г. на ВКС, 5 членен състав.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Визираното от жалбоподателя като съществен въпрос ”за заплащането от потребителя на използваната електрическа енергия в случай на корекция в сметката, вследствие неправилно въвеждане на количествата използвана енергия в базата с данни за изчисляване на стойността на използвана енергия и изготвяне на фактура” не би могло да се счете като формулиран въпрос, значим за разрешаване на конкретния случай. Основното водещо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска и обуславя правните изводи на съда. Непосочването му от касатора е достатъчно за недопускане на касационно обжалване. За прецизност следва да се отбележи, че въззивният съд в своя съдебен акт е посочил, че приема, че към месец септември 2002 г. за ищеца е съществувало задължение за заплащане на консумирана ел. енергия на стойност 1 199,23 лв., която обаче не представлява стойност на потребена ел. енергия за месец декември 2002 г., поради което не се дължи на това основание в случай, че е начислена като електроенергия за същия месец.
За да уважи установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за недължимост на 1 320,32 лв., Софийски градски съд след съвкупната преценка на всички доказателства, в това число и на експертното заключение, което е констатирало грешката в изчисляването, е приел, че сумата не се дължи като стойност на консумираната ел. енергия за месец декември 2002 година, тъй като възникналото задължение за плащане на енергията за този месец е погасено чрез плащане.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато разрешеният правен въпрос трябва да е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Неотносими са и приложените решения, тъй като едното съставлява акт на арбитражен съд, а Решение № 345/1997 г. на ВКС, 5 членен състав визира законовото разрешение по чл. 200 ЗЗД и е относимо към различен фактически състав.
От изложението би могло да се извлече единствено позоваване на процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните доказателства /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, но подобно твърдение не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като то е въведено като основание за касационно обжалване, но само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 02.04.2009 г. по в. гр. д. № 2779/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: