О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1666
София, 15.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1518/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К процесуален представител на ответника по исковата молба Х. П. П. от град Г., против въззивно решение №148/10.7.2009 г. по гр.д. №182/2009 г. по описа на Габровския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД следва да участва като необходим другар и съпругата на ищеца. Твърди се, че процесният имот е съпружеска имуществена общност. Сочат се и се представят решения на състави на ВС и ВКС, а като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. К. К., посредством процесуалния си представител -. адв. И, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение с цена на иска над 1000 лева. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател въпрос обаче не е разгледан от въззивния съд. Такъв въпрос изобщо не е поставян от ответника по исковата молба пред двете предходни съдебни инстанции. Тъй като въпросът засяга допустимостта на съдебния акт, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че дори и въпросът да е бил поставян и разглеждан от съдилищата, актовете им не са недопустими и не са постановени в противоречие със съдебната практика, а законът е приложен точно. Както от представените към изложението съдебни решения на състави на ВС и ВКС, така и останалата съдебна практика по този въпрос е безспорно, че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД съпрузите не са необходими другари. Съдебната защита на неучаствали при сключването на договор съпрузи, включително и по чл.19, ал.3 ЗЗД може да се осъществи по реда на чл.233, ал.2 ГПК/отм./, респективно чл.304 от сега действащия ГПК.
Поради това не следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №148/10.7.2009 г. по гр.д. №182/2009 г. по описа на Габровския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №3250/11.8.2009 г., подадена от адв. К процесуален представителна ответника по исковата молба Х. П. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: