О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
гр.София, 22.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1115/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба вх.№ 14133 от 27.12.2013 год. по в.гр.дело № 1168/2013 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1615 от 07.10.2013 год. по гр.дело № 1933/2013 год. на Русенския районен съд, с което е уважен предявения иск по чл.53, ал.2 З., като е признато за установено, че Д. П. Г., Г. П. Д. и А. В. Б. са собственици по наследство от Г. П. Б. на поземлен имот с площ 1000 кв.м., находящ се в землището на кв.Д., [населено място], който имот наследодателят им е притежавал съгласно нотариален акт № 120, т.І, нот.дело № 695/1956 год. и който имот поради допуснати непълноти и грешки не е бил правилно нанесен в одобрената със заповед № РД-18-71/24.11.2006 год. кадастрална карта на [населено място] и който имот съгласно скица-проект № 801/31.01.2013 год. представлява имот с проектен идентификатор 63427.9.1318 с площ 1000 кв.м. и съседи: имоти с идентификатори 63427.9.494, 63427.9.493, 63427.9.490, 63427.9.489, 63427.9.1173 и 63427.9.1317.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес от предявяване на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси: а/налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.53, ал.2 З. при липса на спор за материално право, като се сочи противоречие с решение № 421 от 21.01.2013 год. по гр.дело № 95/2012 год. на ВКС, І г.о.; б/представлява ли заповедта на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която се отказва отразяването на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, индивидуален административен акт? в/представлява ли вписването на забележка в акт за непълноти и грешки, повод за предявяване на установителен иск в случай, че от съдържанието на тази забележка не се установява оспорване правото на собственост? По втория и третия въпроси, касаторът сочи, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация са на становище, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че тримата ищци притежават по наследство от Г. П. Б./починал на 07.09.1994 год./ недвижим имот-ясак с площ един декар в землището на кв.Д., [населено място], при граници, съгласно нотариален акт № 120, т.І, нот.дело № 695/21.05.1956 год.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице инж.С. Т. Д. в заседанието на 01.10.2013 год. по гр.дело № 1933/2013 год. на Русенския районен съд, е видно, че по стария кадастрален и регулационен план на града от 1961 год., процесният имот е бил нанесен като част от по-голям имот – пл.№ 17 с площ 3186 кв.м. През 1984 год. бил одобрен нов план на[жк], в който имот пл.№ 17 не е бил възпроизведен в тези си граници, а е възпроизведен само имот пл.№ 492, така както е отразен на комбинираната скица в рамките на бившия имот пл.№ 17/срвн.скицата на л.47 от делото в Р./, с площ от половин декар, като за имот пл.№ 492 не е отреден парцел по дворищнорегулационния план. В изработената през 2006 год. кадастрална карта на [населено място], имотът по нотариален акт № 120/21.05.1956 год. обхваща изцяло ПИ с идентификатор 63427.9.492 и частично ПИ с идентификатор 63427.9.1025. Според вещото лице, графичното изображение на имота по нотариалния акт /в кадастралната карта от 2006 год./ не отговаря на действителните му граници съобразно обема на притежаваното право на собственост и материализираните на място граници, в които ищците владеят имота.
Със заявление вх.№ 94-603/28.01.2013 год. първият от ищците поискал от С.-Р. поправка на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-71/24.11.2006 год., като бъдат нанесени два нови имота в К.. Единият от тях, нанесен в приложената на л.10 от делото в РС-Русе, скица-проект № 801/31.01.2013 год. като ПИ с проектен идентификатор 63427.9.1318 с площ един декар, според вещото лице, се съвместява в границите на бившия имот пл.№ 17. В образуваното въз основа на цитираното заявление производство е бил съставен акт за непълноти и грешки № 9 от 31.01.2013 год., който не е подписан от [община], със забележка, че наследниците на Г. Б. са придобили идеална част от целия имот с площ три декара по плана от 1961 год., поради което следвало да се извърши делба с оглед последващо попълване. Или отказът на [община] да подпише акта от 31.01.2013 год. е по съображения, че имотът, получаващ проектен идентификатор № 63427.9.1318 попада върху част от един по-голям имот – № 63427.9.1025, разположен пред имот 492, като промяната в кадастралната карта се предприема, без да е била извършена делба на имота.
При тези данни, въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост по чл.53, ал.2 З.. Посочено е, че новообразуваният имот с проектен идентификатор 63427.9.1318, пряко засяга собствения на [община] имот с идентификатор 63427.9.1025, защото попада върху част от него. Според въззивния съд, редът за разрешаване на спора не е чрез обжалване по административен ред на заповед № КД-14-18-64/21.02.2013 год., с която е отказано отразяването на изменението на К.. Прието е, че дори и да се случи това, административният съд ще спре производството поради наличие на спор за материално право, който може да бъде разрешен единствено в общия исков процес.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 421 от 21.01.2013 год. по гр.дело № 95/2012 год. на ВКС, І г.о., в което е прието, че разпоредбата на чл.53, ал.3 З., предвиждаща съставяне на акт за непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър, не е предпоставка за предявяване на иска по чл.53, ал.2 З., който е свързан с наличие на спор за материално право и законът изисква този спор да бъде разрешен по съдебен ред. Цитираното решение на ВКС, І г.о. съдържа позоваване и на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, който препраща към съдебния ред по З. за отстраняване на непълноти и грешки в случаите на спор за имуществено право, като предпоставка за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти. С обжалваното въззивно решение не е прието, че производството по чл.53, ал.1, т.1 и ал.2, изр.първо З. е предпоставка за предявяване на установителния иск по чл.53, ал.2, изр.второ З.. В. съд е приел, че мотивът на [община] да откаже да подпише акт № 9 от 31.01.2013 год. за непълноти и грешки – поради „придобита от ищците идеална част от по-голям имот”-бившия имот пл.№ 17 по стария план от 1961 год., пряко засяга собствения на общината имот с идентификатор 63427.9.1025, защото новообразувания по скицата-проект имот с проектен идентификатор 63427.9.1318 попада върху част от него. А с това, според въззивния съд, общината-ответник оспорва собствеността на ищците върху съответната част от имота. В чл.41, ал.2 З. е предвидено, че данни за собствеността на недвижимите имоти се черпят от регистрите на общинската и областната администрация, като се имат предвид регистрите за имотите държавна и общинска собственост, поддържани по реда на З. и З.. След като един гражданскоправен субект е посочен в кадастралния регистър като собственик на недвижим имот, то правото му на собственост се счита за установено по реда на чл.41, ал.2 З.. В този смисъл, възражението, че е необходимо да се извърши съдебна делба на съсобствен имот, за да бъде обособена идеална част от него като самостоятелен обект и едва след това да бъде нанесен в кадастралната карта, съставлява оспорване на претендираното с иск по чл.53, ал.2, изр.второ З. право на собственост към момента на заснемане на кадастралната карта, т.е. налице е спор за материално право, подлежащ на решаван по общия исков ред.
По втория от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е произнасял и същият не е от естество да обуслови изхода на процесуалноправния спор за допустимостта на иска по чл.53, ал.2, изр.второ З..
Третият от въпросите съвпада с първия от тях, макар и да е формулиран по-различно, поради което не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. не е посочил в какво се изразява значението за развитието на правото на отговора на този въпрос, както и за точното прилагане на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 816 от 04.12.2013 год. по в.гр.дело № 1168/2013 год. на Русенския окръжен съд, по жалба вх.№ 14133 от 27.12.2013 год., подадена от [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: