3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С.,09.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 108/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. К. К. от [населено място] против определение № 2342 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4352/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение определение от 09.08.2011 г. по т. д. № 1757/2009г., присъединено към т. д. № 794/2009 г. на СГС, Търговско отделение, VІ-7 състав, с което е отказано освобождаване на ищеца Я. К. К. от внасяне на държавна такса за разликата над 50 000 лв. до 320 000 лв. по предявения от него иск за сумата 8 000 000 лева.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Твърди, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, имащи значение при произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, както и че неоснователно е посочил като обуславящ преценката му фактът, че искът не е предявен като частичен.
Допускането на касационния контрол е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значими за конкретното дело са поставени въпросите: 1. При преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК представляват ли критерии определеният от ищеца размер на иска и обстоятелството, че същият не се е възползвал от възможността да го предяви като частичен; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК при преценката на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е отказано частично освобождаване на ищеца Я. К. от заплащане на държавна такса за разликата над 50 000 лв. до пълния й дължим размер 320 000 лв., въззивният съд е приел, че искането е неоснователно, тъй като представената от ищеца декларация за семейно и имотно състояние не е пълна и изчерпателна. Като допълнителен аргумент е посочено и обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от възможността да предяви иска си като частичен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия заявен въпрос недопускането на касационния контрол произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображението във връзка с предявяването на иска като частичен е само допълнително, докато основният аргумент на съда за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса е липсата на достатъчно данни, позволяващи да се направи извод за невъзможността на ищеца да заплати целия размер на дължимата държавна такса.
Поради това, че е свързан изцяло с правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд и с обсъждането на събраните доказателства, вторият заявен въпрос не отговаря на изискванията, на които следва да отговаря материалноправният или процесуалноправният въпрос, подробно разяснени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което също не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване. Изводът за недоказаност на относимите към преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки е част от същинската правораздавателна дейност на разглеждащия делото съд, като правилността на този извод не може да бъде проверявана в рамките на производството по допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2342 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4352/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: