5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
гр. София,26.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 856 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: 1/ по жалбата на [фирма], [населено място], срещу решение № 998 от 15.06.2012г. по т.д. № 159/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 685/04.07.2011г. по т.д. № 760/2010г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, за присъдената в полза на дружеството законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 3002,25 лева до 19 282,24 лева, като за тази разлика, представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа за периода от 09.12.2008г. до 15.03.2010г., искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, и в частта относно разноските; 2/ по касационна жалба на [фирма] срещу същото решение в частта, с която е осъден да заплати разноски от 1732,30 лева за въззивната инстанция и е потвърдено решението на СГС за осъждане на касатора да заплати разноски в размер на 19 828,55 лева за първата инстанция.
В касационната жалба на [фирма], [населено място], ищец по исковете, се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В касационната жалба на „Ч. ” се поддържа, че въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционния аст в частта, в която в полза на насрещната страна са присъдени разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение, за което липсват доказателства, че е реално не е заплатено. Прави се оплакване, че апелативният съд не е изложил мотиви относно направеното във въззивната жалба възражението, че адвокатският хонорар е прекомерен. Иска се присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отменени решението на първата инстанция за разликата от 3002,25 лева до 19 282,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа за периода от 09.12.2008г. до 15.03.2010г. и отхвърли иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тази част, въззивният съд е изходил от разбирането, че за възникне на вземане за възнаграждение за изпълнена работа, следва да е постигнато съгласие не само за възлагането на поръчката, но и за размера на дължимото възнаграждение. Посочено е, че в конкретния случай между страните действително е постигнато съгласие за вида на възложената работа, но е предвидено, че размерът на дължимото възнаграждение, ще бъде определен след изпълнението на работата, предпоставка за което е депозиране от страна на присъединяваното лице на молба за изкупуване на съоръженията и представяне на предвидените от възложителя документи, което е извършено на 08.12.2008г. Прието е, че към тази дата не е било постигнато между страните съгласие за размера на дължимото възнаграждение. В тази насока са изложени съображения, че след получаване на документите, ответникът по исковете, [фирма], е възложил на трето лице изготвянето на пазарна оценка на процесните съоръжения и след направата й е предложил на ищеца писмен договор за покупко- продажба на процесните електрически съоръжения, на цената на оценката, в който е предвидено, че от тази цена ще бъде прихваната цената за присъединяване на съоръженията, дължима от ищеца. Договорът е подписан от ищцовото дружество, с което, според въззивната инстанция, той е изразил съгласие с предложената цена на съоръжението и тъй като подписаният от ищеца екземпляр се намира при ответника /той го е представил по делото/, е направен извода, че приемането на предложението за цената е достигнало до предложителя. Според въззивния съд, това е моментът, в който е постигнато съгласие между страните за размера на възнаграждението за изградените ел. съоръжения, от когато за възложителя е възникнало задължение за заплащането им, което съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, става изискуемо чрез покана. С оглед изхода на спора, е прието, че ищецът следва да заплати на електроразпределителното дружеството част от направените в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 768,84 лева, както и сумата 1087,68 лева – направени пред въззивната инстанция разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, а ответникът по исковете следва да заплати на ищеца 1732,30 лева – разноски за въззивната инстанция.
Касаторът, [фирма], в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото материалноправните въпроси: 1. Искането за сключване на договор за изкупуване на енергиен обект има ли значение на покана за заплащане на цената на построените съоръжения, ако задължението за изкупуване възниква по силата на закона преди отправянето на искането?; 2. От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл.20, ал.7 ПППЕЕПРЕМ № 6/ 09.06.2004г. и пар. 4 ПРЗ на ЗЕ?; 3. Необходима ли е специална покана до длъжника за изпълнение на възникналото по силата на закона задължение, за да е налице забава?; 4. Достатъчни ли са инструкциите дадени от ДЕКЕВЕР, с които дават срок на дружествата за изкупуване на трафопостове и дали обвързват ответника да спазва тези срокове или следва да се изпраща специална покана?; 5. Е. предприятие дължи ли обезщетение за използване на съоръженията, докато не ги е изплатило? Поддържа, че формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са били поставяни и не са били разглеждани от съдилищата.
Касаторът, „Ч. ” поддържа, че процесуалноправният въпрос, следва ли да бъде уважено искане за присъждане на адвокатски хонорар, за който не са представени доказателства по делото да е ефективно заплатен, е разрешаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на наведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определения на ВКС, постановени по чл.274, ал.2 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на определение на ВКС, постановено по чл.274, ал.3 ГПК, формално наведено като основание по т.2 на чл.290, ал.1 ГПК, но действително представляващо основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първите четири поставени от касатора-ищец материалноправни въпроси относно моментите на настъпване на изискуемостта на задължението и на забавата за изпълнението му и дали за настъпването забавата е необходимо отправянето на покана за изпълнение, въпреки, че са от значение за спора, не са обусловили изхода на делото, тъй като решаващият мотив на въззивния съд е, че кредиторът не може да търси изпълнение, съответно длъжникът не изпада в забава относно изпълнението на задължение, преди то да бъде определено по размер въз основа на постигнато между страните съгласие относно него. В основата на прието от апелативния съд стои разбирането, че въпросите относно изискуемостта и забавата на едно парично вземане могат да бъдат поставяни едва след като се определи какъв е неговия размер /в случая по съгласие между страните/. Следователно, същинският въпрос, обусловил изхода на спора е този за значението на определянето на размера на задължението, като предпоставка за настъпване на изискуемост и забава, който обаче не е поставен от жалбоподателя, поради което по посочените въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване, поради неосъществяването на основната предпоставка за допуск до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Последният формулиран от касатора, [фирма], въпрос дали електроразпределителното предприятие дължи обезщетение за използване на съоръженията до изплащането им, е неотносим за спора, тъй като първоинстанционното решение, в частта, с която искът по чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата от 9 857,25 лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание на съоръженията за присъединяване към електрическата мрежа е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.
Липсата на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009т. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт по жалбата на касатора- ищец, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя, [фирма], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос – следва ли да бъде уважено искане за присъждане на адвокатски хонорар, за който не са представени доказателства по делото да е ефективно заплатен, е неотносим за определените от първата инстанция разноски, тъй като по делото е налице разписка за изплащане на адвокатското възнаграждение, съдържаща се в представения договор за правна защита и съдействие. Следователно, по жалбата на електроразпределителното предприятие срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на СГС за осъждане на касатора да заплати разноски в размер на 19 828,55 лева за първа инстанция, не може да се допусне касационен контрол с оглед недоказване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се атакува и решението на апелативния съд в частта за разноските, присъдени за въззивното производство. При недопускане на касационното обжалване, това искане на касатора има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, компетентен да допълни или измени решението в частта му за разноските е постановилият го съд, като едва актът, с който той се произнася по искането за изменение на решението в частта за разноските, подлежи на основание чл.248, ал.3 ГПК, на контрол по реда на обжалването. Ето защо, относно разноските от 1732,30 лева жалбата има характер на искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено и върнато на апелативния съд за произнасяне по искането на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, касаторът, [фирма], дължи на Ч. Разпределение България” АД, направени за настоящото производство разноски в размер на 581,70 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 998 от 15.06.2012г. по т.д. № 159/2012г. на Софийски апелативен съд по жалбата на [фирма].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 998 от 15.06.2012г. по т.д. № 159/2012г. на Софийски апелативен съд по жалбата на [фирма], в частта, с която се обжалва потвърждаването на решението на СГС за присъдени в полза на [фирма] разноски в размер на 19 828,55 лева за първа инстанция.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], направени за настоящото производство разноски в размер на 581,70 лева.
ИЗПРАЩА на Софийски Апелативен съд жалбата на [фирма], срещу въззивно решение № 998 от 15.06.2012г. по т.д. № 159/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта за разноските от 1732,30 лева, за произнасяне по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 856/2012г. на ВКС, ТК, I ТО, в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.