3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 05.03. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 291/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма] – [населено място], срещу определение № 663 от 05.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 632/2013 г. на Шуменски окръжен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на ЗК [фирма] срещу частта от решение № 694 от 13.09.2013 г. по гр. д. № 4001/2012 г. на Шуменски районен съд с характер на определение, с която е отхвърлено искането на ЗК [фирма] за присъждане в пълен размер на направените по делото разноски, и е прекратено производството по жалбата.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е оставил въззивната жалба без разглеждане, вместо да я препрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. К. К. – чрез особения представител адв. С. Г.. В отговора са изложени доводи за недължимост на претендираните от ЗК [фирма] разноски, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по гр. д. № 632/2013 г. е образувано пред Шуменски окръжен съд по въззивна жалба на ЗК [фирма], с която е обжалвано решение № 694 от 13.09.2013 г. по гр. д. № 4001/2012 г. на Шуменски районен съд само в частта за разноските.
За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по нея, Шуменски окръжен съд е приел, че в частта за разноските съдебното решение има характер на определение и не подлежи на самостоятелно обжалване, отделно от решението по съществото на спора. Въззивният съд се е позовал на отсъствието на предвидена в Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. процесуална възможност за подаване на жалба срещу решението само в частта за разноските. Посочил е, че в случаите, когато не се обжалва решението по същество, защитата на страните срещу произнасянето на съда за разноските следва да се осъществи по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Изводите на въззивния съд за липса на уредена в закона възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските и за процесуалния ред, по който следва да се осъществи защитата срещу неправилното произнасяне на съда по отговорността за разноски, са обосновани и законосъобразни. В Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. не съществува правна норма, аналогична на чл.70 ГПК /отм./, която да признава на страните правото на жалба срещу съдебното решение само в частта за разноските. Ако страната няма интерес или воля да обжалва решението по съществото на спора, но е недоволна от произнасянето на съда за разноските, може и следва да се защити чрез способа на чл.248, ал.1 ГПК – като поиска от съда, постановил решението, да го измени и/или допълни.
Въпреки формираните законосъобразни изводи, въззивният съд е постановил неправилно определение като е оставил без разглеждане подадената пред него жалба. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на постановеното от първата инстанция въззивно решение в частта за разноските. Поради недопустимостта да се обжалва решението само в частта за разноските жалбата следва да се квалифицира като молба за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Компетентен да разгледа тази молба е съдът, който е постановил решението – Шуменски районен съд. Въззивният съд е констатирал, че жалбата може да бъде разгледана само по реда на чл.248, ал.1 ГПК, но вместо да я препрати на първоинстанционния съд, я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от ЗК [фирма] въззивна жалба, и жалбата да бъде изпратена по компетентност на Шуменски районен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК като молба за изменение на решението по гр. д. № 4001/2012 г. в частта за разноските. В частта, с която е прекратено производството по жалбата пред Шуменски окръжен съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 663 от 05.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 632/2013 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 694 от 13.09.2013 г. по гр. д. № 4001/2012 г. на Шуменски районен съд в частта за разноските.
ИЗПРАЩА подадената от ЗК [фирма] въззивна жалба вх. № 14473/30.09.2013 г. на Шуменски районен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК като молба за изменение на решението по гр. д. № 4001/2012 г. в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 663 от 05.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 632/2013 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :