О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 05.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 1496 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от адвокат М. – в качеството й на процесуален представител на [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и К. – ответник в производство по чл.288 от ГПК – с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 554 от 23.04.13г.като бъде присъдена сумата от 1 100лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, от които пред Окръжен съд Варна- 400лв. и пред ВКС – 700лв.
С оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за искането. В изрично становище /с вх.№ 4872 от 27.05.14г./ чрез процесуалния представител оспорва претенцията по размер като завишена. Счита, че е частично основателна до размер на 200лв., съгласно допълнената разпоредба на чл.7 ал.1 т.8 от Наредба №1/2004г. за производството пред ВКС и неоснователна за производството пред ОС, тъй като в цитираната Наредба – отделно адвокатско възнаграждение за производствата за поправка на очевидна фактическа грешка не е предвидено.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
Със определение № 554 от 23.04.13г. съдът не е допуснал касационно обжалване на постановеното по реда на чл.247 от ГПК от въззивния съд решение № 2149 от 31.10.13г.по в.гр.д. № 2660/12г.на Варненски окръжен съд. В същото няма произнасяне по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените за двете инстанции разноски. Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Следва да бъде уточнено, че в случая, с оглед характера на производството по делото – по чл.288 от ГПК, в която съдът не се произнася по съществото на спора, а само проверява наличието на някое от изчерпателно посочените в чл.280 от ГПК основания за допустимост на касационната жалба/, настоящият съдебен състав дължи произнасяне само по искането, касаещо присъждане на направените разноски пред ВКС. Произнасяне по искането, касаещо направените разноски пред Окръжния съд, дължи Окръжен съд Варна, на когото делото следва да бъде изпратено за произнасяне.
В случая – с представен договор за правна защита и съдействие, подписан от сключилите го страни на 3.02.2014г. и вносна бележка, е установено,че ответната страна реално е заплатила, по банков път, сумата от 700лв.за адвокатско възнаграждение за „процесуално представителство и защита пред ВКС по жалба срещу решение № 2149 от 31.10.13г.на В.”
При тези факти искането на ответната страна за присъждане на направените разноски пред ВКС, с оглед изхода на делото се явява основателно. Преценката за размера, до който същото следва да се уважи, съдът прави след съобразяване на направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от противната страна / т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/. При съобразяване на невисоката правна и фактическа сложност на спора по чл.247 от ГПК /единствената изискуема преценка, при който е наличие на съответствие между вече формираната и изразена воля на съда/, както и осъществената само еднократна писмена форма на защита чрез изразяване на становище, без участие в едно или няколко съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира,че е налице несъотвтествие между внесения размер на възнаграждение и усилията на защитата, поради което първия следва да бъде намален до минималния възможен размер. Към момента на постановяване на определението, чието допълнение се иска /23.04.13г./ е в сила новата разпоредба на чл.7 ал.1 т.8 от Наредба №1/2004г., съгласно която минималния размер на адвокатско възнаграждение, дължимо за защита в производство по поправка на явна фактическа грешка е 200лв. която сума следва да се възложи в тежест на страната.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 554 от 23.04.13г. по гр.д.№ 1496/14г.на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА Н. Н. А. от [населено място] [улица] ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и К. със седалище и адрес на управление: [населено място] пл.”Света Неделя” № 7 сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща направени в производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 4387 от 12.05.2014г.в останалата й част до претендирания размер от 700лв.
НАСТОЯЩЕТО определение да се счита неразделна част от определение № 554 от 23.04.13г. по гр.д.№ 1496/14г.на Върховен касационен съд.
ДЕЛОТО да се изпрати на Окръжен съд Варна за произнасяне по искането на [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори Х. и К. с вх. № 4387 от 12.05.2014г.на ВКС за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 2660/12г., във връзка с постановяване на решение № 2149 от 31.10.13г.по реда на чл.247 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.