4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 16.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5596/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Г. Н. Г., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 153 от 28.05.2014г. по в.гр.д. № 226/2014г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, № 753 от 19.12.2013г. по гр.д. № 523/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против нотариус П. Г. К. обратен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 73 З. за сумата 20 343,28 лв.
Ответникът по касация П. Г. К. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. Г. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от [фирма] против третото лице помагач нотариус П. Г. К. обратен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 73 З. за сумата 20 343,28 лв., въззивният съд е приел, че за дружеството са настъпили вреди, но не са налице останалите предпоставки от фактическия състав на деликта. При изповядване на сделката нотариусът не е допуснал такива нарушения, които да ангажират неговата отговорност по чл. 73 З. във вр. с чл. 45 ЗЗД. Част от основанията на претенцията касаят допуснати технически грешки в документите, които са отстраними по съответния законов ред. Сделката е извършена чрез пълномощници, които са се явили при нотариуса и е безспорно, че нотариусът е извършил проверка на документите им за самоличност, включително по личната карта на лицето, представило се за пълномощник на продавачите. Свръх изискване е нотариусът да може и да е длъжен да направи извод доколко едно лице представя пред него подправени документи, които от външна, формална страна изглеждат напълно редовни. Констатирано е наличието на надлежно заверени пълномощни и други документи, данъчни оценки и удостоверения за наследници. За неоснователно съдът е приел възражението, че нотариусът не е извършил справка в системата за електронна проверка на пълномощните. Приел е, че към 25.09.2009г. – датата на продажбата, тази система не е функционирала, поради което извършването на тази проверка не би довело до резултат, даващ възможност на нотариуса да откаже изповядването на сделката. Представените пред него пълномощни от външна страна са редовни и след като е бил лишен от възможност да извърши електронна проверка, не може да се приеме, че е налице негово виновно поведение.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: „презюмира ли се вината при непозволено увреждане и върху кого тежи доказателствената тежест за оборване на тази презумпция”, „следва ли нотариусът да извърши проверка на самоличността на явилите се лица, както и редовността на упълномощителната сделка, чрез справки при други нотариуси, извършили нотариално удостоверяване”, „вменени ли са като задължения на нотариуса изискванията на чл. 586, ал. 1 З., по чл. 264, ал. 1 ДОПК, чл. 6 от Правилника за вписванията и наредбата за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори”, „представлява ли изпълнение на служебните задължения на нотариуса проверката на удостоверяването на подпис и съдържание на пълномощно”, „подвеждането или измамата на нотариуса изключва ли отговорността му по чл. 45 ЗЗД, както и формата на вината”, „длъжен ли е бил нотариусът да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продаваните имоти не само въз основа на представените от страните документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива.” Представя съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното противоречие с представената съдебна практика. От приложените решения окончателни са и имат характеристиката на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК решение № 696/2008г. ІІ т.о. ВКС и решение № 421/2013г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че проверката на нотариуса на самоличността на явилите се лица не се изчерпва само с проверка на името на лицето и неговия адрес, но и ЕГН, дата на раждане, рсп. съответствие на ЕГН с посочената в личната карта дата на раждане. Второто решение е постановено по жалба на нотариус срещу решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара, с което му е наложено дисциплинарно наказание поради неизвършен стриктен контрол при заверка на договор за аренда, без представителна власт на пълномощника на арендодателя. И в двете решения обаче са разгледани казуси, съществено различаващи се от настоящия, при който е налице извършено от неизвестно лице престъпление чрез използване на неистински документи. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. не е обосновал значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото съобразно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 4, а именно правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД са приложени от въззивния съд в точния им смисъл. Въпросът за вината се поставя при констатирано противоправно поведение, а в случая въззивният съд е приел, че при изповядване на сделката нотариусът не е допуснал нарушения, които да ангажират неговата отговорност по чл. 73 от З.. При липса на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност /противоправно деяние -действие или бездействие/, не може да се говори за субективният елемент – вината. Съгласно посоченото по-горе ТР правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 855 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 153 от 28.05.2014г. по в.гр.д. № 226/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на адв. Г. Д. от АК – Я. сумата 855 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: