О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 12.03.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1871 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Х., гр. Сандански и Д. Б. Николов, гр. Благоевград срещу решение № 1014/02.05.2019г., постановено по гр.д.№ 6220/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3248/03.07.2018г. по т.д.№ 110/2017г. на Благоевградски окръжен съд за признаване за установено, че касаторите дължат солидарно на „Т. мел“ ООД, [населено място] сумата от 140000 лв., представляваща дадени на заем парични средства, ведно със законната лихва от 17.03.2017г. и сумата от 1426,27 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 23.02.2016г. до 01.09.2016г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно договор от 22.02.2016г. ответникът по касационната жалба е поел задължение да предостави на касатора В. Х. сумата от 140000 лв. при годишна възнаградителна лихва от 6 % със срок за връщане на сумата до 01.09.2016г. По делото е било безспорно, че сумата е предадена от заемодателя на заемателя, както и че договорът за заем е подписан от касатора Д. Николов като солидарен длъжник. Решаващият състав е изложил съображения, че не са събрани доказателства за връщане на предоставената сума. Твърденията на касатора Х., че в същия ден, в който е получила сумата, тя е била предадена от нея на служители на дружество за обезпечаване на евентуални нейни липси в резултат на работата й, са коментирани от апелативния съд в смисъл, че дори да са верни (което не е доказано), то предаването на сумата е на друго основание, а не за погасяване на заема. Възраженията за необходимост от покана за плащане и за посочване на банкова сметка на заемодателя, обвързани с довод, че задължението е неизискуемо, са счетени за неоснователни предвид уговорения в договор срок за връщане на заема и възможностите на заемателя по чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД за освобождаване от отговорност. Въззивната инстанция се е произнесла по оплакването в жалбата за допуснати нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, като е посочила, че възражението за привидност на договора е преклудирано, тъй като е заявено в първото по делото заседание, а пропускът това да се направи с отговора на исковата молба не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Касаторите се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален и материално правни въпроси, а именно: преклудирана ли е възможността за уточняване на възражението за симулативност на сделката в първото по делото заседание, ако ответникът не е конкретизирал правопогасителните и правоизключващите си възражения с отговора на исковата молба; прилага ли се чл.97 ЗЗД, ако длъжникът разполага с избор по следните две възможности – да предостави дължимата сума в банка или да плати договорените по заема лихви и неустойки, ако задържи връщането до изпълнение на договорното условие от страната на кредитора и при посочване на едно лице като встъпващо в дълг, солидарен длъжник, поръчител, каква е неговата облигационна отговорност. Касаторите сочат, че доводите за неправилност са подробно развити в касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В хипотезата на очевидна неправилност, каквото е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма; прилагане на закона в неговия противоположен смисъл; явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика; нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Въззивният съд подробно е осъдил събраните по делото доказателства, както и възраженията на страните и е отговорил на заявените с жалбата доводи и оплаквания. Въведените основания с касационната жалба и поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, ал.1 ГПК са свързани с разбирането на жалбоподателя, че направеното оспорване на вземането с възражението по чл.414 ГПК и с отговора на исковата молба, а именно, че същото не се дължи и е погасено, би могло да бъде уточнено като възражение за привидност на договора за заем; с твърдението, че не е изпълнено насрещно задължение на кредитора по договора, което му предоставя избор да изпълни или да не изпълни задължението за връщане на заема в уговорения срок и със заявената теза, че солидарният длъжник следва да се счита за поръчител по договора, обратно на доводите във въззивната жалба. Посочените основания за неправилност не съответстват на приложимите процесуални и материални норми, на събраните и обсъдени от въззивния съд доказателства и на поддържаните в инстанциите по същество възражения на касаторите, поради което не попадат в основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1014/02.05.2019г., постановено по гр.д.№ 6220/2018г. от Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.