О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
Гр. София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 05.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч.т.д. № 1102/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу определение № 730/26.02.2019 г. по в.т.д.№ 3076/2018 г. по описа на САС, ТО, 6 състав, подадена от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуалния му пълномощник.
С обжалваното определение съдът е отхвърлил молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2944/13.12.2018 г. в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 6 951.20 лв. за първата и 3 907.44 лв. за въззивната инстанции /от които адвокатско възнаграждение представляват съответно сумите 5 427.60 за първа инстанция и 3 120 – за въззивна/.
В частната жалба се навеждат подробни оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, като се моли за неговата отмяна и постановяване на определение по съществото на искането по чл.248 ГПК, с което същото да бъде уважено. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.78 ал.5 ГПК.
Ответникът по частната жалба – СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ ЕООД, с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник в срока по чл.276 ал.1 ГПК, оспорва основателността й.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Въззивното решение, чието изменение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал да допусне, е влязло в законна сила с постановяване на определение № 182 от 01.04.2020 г. по т.д. № 1103/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С него е отхвърлен осъдителният иск на молителя с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 839.77 лв., представляваща цена на услугата “балансиране на електрическа енергия” за м. 07.2014 г., претендирана като извършена от ищеца в качеството му на координатор на специална балансираща група, в която участва ответникът, съгласно договор от 30.01.2014 г., както и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 2 532.61 лв. – лихви за забава.
За да мотивира извод за неоснователност на искането по чл.248 ГПК, съставът на въззивния съд е счел за неоснователно възражението на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изложени са съображения, че уговореният и извършен разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото съответства на неговата фактическа и правна сложност – събрани са множество доказателства при проведените пет заседания пред първа и две заседания пред въззивна инстанция, от страните са поставени редица процесуално- и материалноправни въпроси, обсъдени от съда, които предвид спецификата на правната уредба относно отношенията по балансиране на произведена ел. енергия изключват извод за прекомерност на адвокатския хонорар. Посочено е, че минималното възнаграждение по правилата на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ възлиза на 2 053.40 лв. с включен ДДС, но с оглед изложеното по-горе липсва основание същото да бъде намалено до посочения размер – няма несъразмерност между предоставената правна защита и заплатените адвокатски хонорари за отделните етапи на производството.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд, че реално уговореното и заплатено възнаграждение за защита срещу предявения иск съответства на фактическата и правна сложност на делото, но намира обжалваното определение за частично неправилно. Видно от представения в първата инстанция списък по чл.80 ГПК и приложенията към него, в претенцията на ответното дружество са включени уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения, които не кореспондират с предмета на спора. Първо – относно заплащането на възнаграждение за предявяване на насрещен иск в размер на 720 лв. следва да се посочи, че такъв иск не е предявен в процеса. Предявен е инцидентен установителен иск, който не е допуснат до съвместно разглеждане и по него липсва произнасяне и от двете съдебни инстанции. Второ – относно заплащането на възнаграждения във връзка със заповедното производство, уговорени в размер на 1 887.60 лв. следва да се уточни, че по делото иск по чл.422 ГПК не е разгледан, поради което тези разходи също не са свързани със спорния предмет и не подлежат на възстановяване от осъдената страна.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде частично отменено – за сумата от 2 607.60 лв., представляваща част от присъдените разноски, сторени пред първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 730/26.02.2019 г. по в.т.д.№ 3076/2018 г. по описа на САС, ТО, 6 състав в частта, с която съдът е отказал да допусне изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за сумата от 2 607.60 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 2944/13.12.2018 г. по в.т.д.№ 3076/2018 г. на САС, ТО, 6 състав в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на СЕНТРАЛ ХИДРОЕЛЕКТРИК ДЬО БУЛГАРИ ЕООД разноски, сторени пред СГС, от сумата 6951.20 лв. на сумата от 4 343.60 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.