О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 967/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К., чрез пълномощника му адв. С. К., против решение № 45 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 63/2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 1287/2009 г. на Севлиевския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 4 КТ, за заплащане на обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ и трудови възнаграждения за клас, нощен труд и извънреден труд и са присъдени разноски.
Ответникът не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът приповтаря оплаквания в касационната жалба за нарушения на материалния закон и поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 1016/22.02.1995 г. по гр.д. № 461/1994 г. и решение № 754/11.04.2000 г. по гр.д. № 1816/1999 г., и двете на ВКС, ІІІ г.о., и счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не са формулирани конкретни правни въпроси- материалноправни или процесуалноправни, от значение за изхода на делото по предявените искове, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 63/2010 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: