О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
ГР. София, 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.10 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1823/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. П. и на Д. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №943/08 г., с което са уважени предявените от П. Д. срещу касаторите искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД – прогласена е за нищожна продажбата на процесния недвижим имот – дворно място с двуетажна жилищна сграда в с. Г., от ищеца/ чрез пълномощник/ на праводателя на ответниците и по чл.97 от ГПК, отм. и чл.108 от ЗС – ищецът е признат за собственик на имота спрямо касаторите, а вторият от тях е осъден и да му го предаде.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на т.2. Сочат за значим материалноправен въпрос „ правото на собственост върху недвижими имоти”. Въпросът не е формулиран с конкретна насока и значение за спора, както и в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не ги обосновава.
Като значим за спора процесуален въпрос касаторите сочат този за относимите и годни за установяване на претенцията доказателства и в частност – може ли съдът да изгради изводите си по иска върху ксерокопие от документ / не се сочи изрично, но се подразбира от жалбата на касатора Н. , че такъв е пълномощното, с което е сключена продажбата по иска с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД/, без след поискване да е представен оригиналът му – чл.101 от ГПК, отм.
За да уважи иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД въззивният съд е приел, че първата от отчуждителните сделки за процесния недв. имот – продажбата му с нот. акт №9/13.09.94 г. е извършена без представителна власт за продавача-ищец. Описаното в приложенията към акта пълномощно №6332/27.06.94 г. е представено в четливо ксерокопие, позволяващо извършване на графологична експертиза на подписа на упълномощителя. Експертизите установяват, че подписът не е изпълнен от него.
При оспорване действителността на продажбата, доказателствената тежест за валидното й осъществяване е на страната , която го твърди и се ползва от договора – или в случая на ответниците- касатори. Те са се позовали на ксерокопието от пълномощното – адв. Р на л.131, и са поискали експертизата да работи по него. При изключване на ксерокопието от доказателствата би се стигнало до същия за тях резултат от спора / като не твърдят, че съдържанието и издаването на пълномощното от сочения в него упълномощител-ищец се установяват с необходимата категоричност от други данни по делото/. Продажбата е сключена без представителна власт за продавача – при оспорената и неустановена упълномощителна сделка, като основание за нищожност на договора. Представените с изложението решения на ВКС по граждански дела не са за противното – те сочат на неблагоприятните последици при непредставяне оригинал на документ от ползващата го и носеща тежестта на доказване / и представяне на оригинала/ страна, както е и в случая.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по гр.д. №943/08 г. от 7.05.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: