О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София 23.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5239 по описа за 2008 г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от С. б. за а. лечение на белодробни болести”Св. София” ЕАД София –чрез процесуалния си представител Ц. против решение № 165 от 14.07.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд,в частта,в която е оставено в сила в решение от 05.02.2007г., постановено по гр.д. № 5271/2002г.на Районен съд София,с което е отменена Заповед № 44 от 18.03.2002г.на директора на институтска б. по белодробни болести”Св. София”към Медицинска академия за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Г. К. на основание чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда /КТ /.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба сочи нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – без обаче да формулира конкретен съществен материално-правен въпрос,по който въззивния съд да се е произнесъл. От изложението в касационната жалба и от съдържанието на решение от 29.04.2003г.по гр.д. № 5* по описа за 2002г.на Софийски градски съд,на което се позовава –може да се направи извод,че същественият въпрос е свързан с последиците от преценката на съда на посочените от работодателя основания за прекратяване на трудовия договор в хипотеза на посочени повече от едно основания,какъвто е случая по чл.328 ал.1 т.2 от КТ без те да са конкретизирани и фактически обосновани. Твърди се,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение № 165 от 14.07.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд е приел,че при извършено уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ-работодателят е бил длъжен да посочи кое от двете алтернативни прекратителни основания-„закриване на част от предприятието”или „съкращаване в щата” има пред вид,тъй като без това-съдът не може да извърши проверка дали е налице посоченото уволнително основание и работникът няма как да организира защитата си. Отделно е посочил,че последващо конкретизиране,извън заповедта за уволнение е без правно значение,доколкото законността на уволнението се преценя към момента на извършването и за действителността му е необходим писмен акт.
В решението,на което се е позовал касатора е посочено,че не е налице допуснато формално нарушение,като не е посочено,на кое от двете основания,визирани в чл.328 ал.1 т.2 от КТ е извършено уволнението. Няма пречка работодателят да посочи повече от едно основание за прекратяване на трудовия договор,стига те да не си противоречат взаимно. Съдът е длъжен да ги изследва и двете,като наличието само на едно от тях прави уволнението законно,а липсата и на двете –незаконно.
В така цитираните две решения-поставеният от касатора съществен въпрос не е разрешен противоречиво. В тях /както и в решенията на съдилищата/ няма противоречие по главното,че в хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 от КТ са включени две отделни самостоятелни основания. Поради тази причина – в заповедта за уволнение не е достатъчно да се посочи само правното основание,но следва да се уточни по коя от двете хипотези е извършено уволнението. Във всички случаи-заповед,в която като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен само чл.328 ал.1 т.2 от КТ/какъвто е настоящия случай/ ,без да се уточни на кое от двете основания е извършено уволнението е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Това безпротиворечиво приемано от съдилищата положение– няма връзка с другия, наложил се принцип,че при посочване от страна на работодателя на повече от едно основание за прекратяване на трудовия договор, съдът е длъжен да изследва всяко.
Не са посочени конкретни решения на други съдилища,на които въззивно решение № 165 от 14.07.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд да противоречи,поради което настоящият състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и другото,сочено от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго. При липса на ясно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос /какъвто е настоящият случай/ -обсъждането на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е невъзможно.
С оглед на горното,съдът намира,че изложените в касационната жалба доводи не обосновават наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 14.07.2008г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.