О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1673
София, 17.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1533/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ищцата К. А. Т. от с. А., област С. , против въззивно решение №26/30.4.2009 г. по гр.д. №20/2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице материалноправен и процесуалноправен въпроси, по които се произнесъл окръжният съд по чл.280, ал.1 ГПК и че налице противоречива съдебна практика. Като основен материалноправен въпрос се сочи “предоставянето упражняването на родителските права върху детето, който е решен противоречиво от двете инстанционни съдилища. Сочат се факти и обстоятелства от социалния доклад и въпросът за вътрешното усещане на детето относно качеството на живот при всеки от двамата родители и се акцентира на отношенията между детето с всеки от родителите поотделно.
Ответникът по касация – П. Г. П., е депозирал възражение по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора но ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради които да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК.
Освен това касационната жалбоподателка не може да се позовава на своето бездействие пред първата инстанция, изразяващо се в отказ от допуснатия й от съда свидетел, за да го противопостави на отказа на съда за събиране на доказателства пред въззивната инстанция, нещо което последната е сторила и с доказателствените искания на ответника по иска, същ пред вид неговото бездействия в производството пред районния съд.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Следователно въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. В противен случай ще бъде нарушен принципът на чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в случая не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато се касае до различен изход от спора в двете предходни инстанции.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26/30.4.2009 г. по гр.д. №20/2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №544/11.6.2009 г., подадена от адв. Р процесуален представител ищцата К. А. Т. от с. А., област С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: