О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1675
София, 17.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1546/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. О процесуален представител на ответника по исковата молба –Ч. о. у. “С” – град С., област Б. , против въззивно решение без номер от 18.3.2009 г. по гр.д. №157/2009 г. г. по описа на Б. окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени материалноправни въпроси са посочени: 1. “Относно оперативната самостоятелност по § 71, ал.2, т.5 от ПЗР но Закона за държавния бюджет за 2008 г., във връзка с чл.13 от Наредба №3/2008 г. и възможността на директора на училището към всяко първо число на месеца да намали училищния персонал в съответствие с оптимизиране на работата ?”, и 2. “Въпросът за подбора ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Към изложението са представени три решения на ВС и две решения на САС в качеството му на касационна инстанция.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация – А. В. О., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че първият от материалноправните въпроси, свързан с основанието, въз основа на което е уволнена ищцата, не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция, тъй като той не е бил изобщо поставян от ответника по иска, нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд. Поради това касационната инстанция не може да допусне касационно обжалване по правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, различен от тези, които сочи касационният жалбоподател. Тъй като този въпрос е свързан с основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ, и за което друг въпрос не се сочи от жалбоподателя, то не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по втория материалноправен въпрос – за подбора, тъй като въпросът за подбора е обусловен от изхода на спора по въпроса за законосъобразното прилагане на основанието за уволнение, което в случая не е доказано от работодателя.
Изложеното изключва обсъждане на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки това обаче настоящият състав на касационната инстанция намира за нужно да посочи, че представените от касационният жалбоподател решения са неотносими към първия поставен от него материалноправен въпрос.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение, без номер от 18.3.2009 г. по гр.д. №157/2009 г. по описа на Б. окръжен съд, по касационна жалба, вх. №1233/17.4.2009 г., подадена от адв. О процесуален представител на Ч. о. у. “С” – град С., област Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: