ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1677
София, 18.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1242 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на РЗОК П. срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 07.V.2009г. по в.гр.д. № 276/2009г.
Ответниците по касационната жалба З. А. Н., Г. П. Н. и Н. П. Н., и тримата като правоприемници на починалия след завеждането на делото П. Н. Н. , са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение П. окръжен съд е потвърдил решението на П. РС по гр.д. № 1509/2008г., с което са уважени предявените от П. Н. срещу РЗОК П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание не е изпълнил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ поради недаване на обяснения по повод конкретните вменени нарушения, за каквито не може да се приемат изявленията на Н. в т.н. “доклад” от 06.VІ.2008г., и тъй като заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ поради липсата на достатъчна конкретизация в уволнителния акт на дисциплинарните нарушения.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи наличието на хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири решения на негови състави, по приложението на чл.193 ал.1 от КТ. Изложени са съображения в тази връзка, че тежестта на доказване съобразяването с посочената разпоредба е на работодателя, че работодателят следва да прецени дали служителят е извършил нарушения на трудовите си задължения и едва тогава да формулира вида им, като неправилно съдът е приел, че е трябвало предварително да ги квалифицира правно. Сочи се и наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са съображения в тази връзка, че не са обсъдени представените доказателства поотделно и в съвкупност, не е съобразено, че писмените документи не са оспорени от противната страна и в противоречие с процесуалния закон те не са кредитирани. Изложени са и съображения, че с представените по делото доказателства е установено съобразяването на уволнението с чл.193 ал.1 от КТ.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба условия, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен за изхода на спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай предявените искове са уважени въз основа на два сами по себе си решаващи изводи, направени от въззивния съд – за несъответствие на уволнението с разпоредбите на чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ. В изложението си, а и в касационната си жалба касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, респективно като основание за касационно обжалване, само въпросът по приложението на чл.193 ал.1 от КТ. При това положение евентуалното произнасяне по същество от касационната инстанция само по заявеното основание, каквито са неговите правомощия по силата на чл.290 ал.2 от ГПК, няма да е от значение за изхода на спора по делото. С оглед на това допускането на касационно обжалване е безпредметно. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд, ГК, от 07.V.2009г. по в.гр.д. № 276/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: