О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 10.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 667/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на адв. Д. С. – пълномощник на [фирма] против определение от 28.11.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8497/2014 г., с което е оставена без уважение молбата му, в която се иска изменение на поставеното решение в частта за разноските като бъдат присъдени направените разноски пред първа инстанция в пълен размер, включително за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., държавна такса за издаване на удостоверение от 5 лв., такса за издаване на удостоверение от МВР, заедно с банкова комисионна в общ размер на 11, 50лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Д. Т. М. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество е частично основателна.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от настоящия жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че с постановеното въззивно решение от 26.09.2014 г. по гр.д. 8497/2014 г. е отменено решение от 01.04.2014 г. по гр.д.5241/13 г. на СРС, ІІ ГО, 57 с-в, като вместо него въззивната инстанция е постановила решение, с което исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Д. М. срещу [фирма] са отхвърлени и Д. М. е осъдена да заплати на [фирма] направените разноски за първа инстанция в размер на 40 лв. и за втора инстанция в размер на 739,56 лв. Съдът е констатирал, че за първа инстанция се дължат разноски само в размер на 40 лв., представляващи изплатен депозит за призоваване на свидетел, тъй като липсват данни за други направени разноски. Въззивният съд не е уважил молбата с правно основание с чл. 248 ГПК с мотива, че е недопустимо след постановяване на решението във въззивна инстанция да се депозират писмени доказателства за установяване на разноските пред първа инстанция, а представянето на списък по чл. 80 ГПК е основание за допустимост на искането на страната за изменение на решението в частта за разноските и не може да се възприеме като доказателство за направените разноски.
Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 9 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК е недопустима. Въззивният съд е разгледал молбата на [фирма], макар в кориците на първоинстанционното дело да не се съдържа списък на разноските, като е съобразил удостовереното в протокола от открито съдебно заседание, провело се на 18.03.2014 г., а именно, че процесуалния представител на молителя – адв. С. е представил списък по чл. 80 ГПК. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че представеният списък не представлява доказателство за сторените разноски, липсва и отбелязване в протокола от открито съдебно заседание такива да са представени. Съгласно т. 1 на посоченото Тълкувателно решение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Въззивната инстанция е съобразила и това задължително разрешение, като е взела предвид, че по делото в първа инстанция е представено единствено пълномощно, с което е упълномощен адв. С./л. 111/, но в същото не се съдържат данни за уговорен адвокатски хонорар. Следователно претенцията на молителя за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователна. Следва да се отбележи, че доколкото в т. 11 ТР 6/2012 на ОСГТК е прието, че претенцията за разноски може да се заяви валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, то изложените съображения във връзка с по-късното представяне на доказателства за направени разноски и в частност за изплатен адвокатски хонорар са несъстоятелни.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено в частта за оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските по отношение на претендирания адвокатски хонорар в първа инстанция в размер на 600 лв. По отношение на претендираните разноски от 5 лв., представляващи изплатена държавна такса за съдебно удостоверение, настоящият състав намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено, доколкото доказателство за сторените разноски се съдържа на л. 140 в кориците на първоинстанционното дело. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на претендираните разноски, представляващи такса за издаване на удостоверение от МВР, но само до размера от 7 лв., като до пълния предявен размер от 11, 50 лв. искането следва да бъде оставено без уважение. Издаденото удостоверение от МВР с рег. № R. 3595, екз. № 2 от 08.08.2013 г. се съдържа на л.144 от първоинстанционното дело и в него е описано, че изплатената такса за издаването му е в размер на 7 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 28.11.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8497/2014 г. в частта, в която молбата с правно основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение по отношение на претендираната държавна такса за издаване на удостоверение в размер на 5 лв. и по отношение на таксата за издаване на удостоверение от МВР в размер на 7 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Т. М.,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски за първата инстанция в размер на 12 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.11.2014 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 8497/2014 г. в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: