3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
[населено място], 22.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2133 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 368 от 18.10.2012г. постановено от Добрички окръжен съд по гр.д. № 485/2012г., с което е потвърдено решение №109/29.03.2012г. по гр.д. № 5567/2011г. на Добрички районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от Б. В. Б. срещу В. П. И. иск за установяване, че тя е собственик по давностно владение на разликата над */* ид.ч. до */* ид.ч. от недвижим имот в [населено място], на [улица], вх.*, ет.*, а именно апартамент № * съставляващ самостоятелен обект с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение № * и *% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Касационната жалба е подадена от Б. В. Б. чрез пълномощника адв. Б.. Като основание за достъп до касационен контрол се поставя разрешаването на въпроса дали за придобиване на съсобствен имот е достатъчно упражняване на фактическа власт в срока по чл. 79 ЗС по начин, изключващ владението на другия съсобственик или е необходимо да бъдат доказани и други действия, обективиращи намерението за своене. Този въпрос, според касатора, е разрешен в противоречие с Т. № 1/2012г., както и с решение № 127 от 04.06.2010г. по гр.д. № 637/2009г. на І г.о.
Ответникът по касационната жалба В. П. И. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищцата Б. В. Б. и ответника са бивши съпрузи. С влязло в сила решение от 28.10.1991г. по гр.д. № */* г. на Добрички районен съд е допусната делба на имота помежду им при квоти */* ид.ч. за Б. В. и */* ид.ч. за В. И. С решението по извършване на делбата, влязло в сила през 1998г., имотът е изнесен на публична продан, но такава не е била извършена. С настоящата претенция ищцата претендира, че след приключване на делбеното производство е придобила частта на бившия си съпруг по давност.
Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания и е приел, че ответникът като съсобственик не е бил отблъснат от ищцата по никакъв начин; той е бил отстранен от имота още по време на бракоразводния процес във връзка с постановеното от съда ползване на семейното жилище; това основание за отстраняване сочи, че ищцата е била държател на неговата идеална част. В тежест на ищцата е било да извърши действия, с които да манифестира завладяване частта на ответника, а тя не е доказала, че го е отблъснала по някакъв начин. Установено е, че ищцата не ползва жилището лично, от нейно име синът й е посетил имота три пъти в течение на годините. Освен това, ответникът не е бил лишен от достъп до имота, тъй като е разполагал с ключ от жилището. Поради това съдът е приел, че ищцата не е упражнявала владение върху частите на ответника и съответно не ги е придобила по давност.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Като основание за достъп до касационен контрол се поставя разрешаването на въпроса дали за придобиване на съсобствен имот по давност е достатъчно упражняване на фактическа власт в срока по чл. 79 ЗС по начин, изключващ владението на другия съсобственик или е необходимо да бъдат доказани и други действия за обективиране на намерението за своене. Този въпрос, според касатора, е разрешен в противоречие с Т. № 1/2012г. и с решение № 127 от 04.06.2010г. по гр.д. № 637/2009г. на І г.о. Според даденото в тълкувателното решение разрешение презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността не е възникнала от наследяване. Когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Затова при позоваване на придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Видно от мотивите на обжалваното решение, че указанията в тълкувателния акт са спазени стриктно. В случая ищцата /сега касатор/ е започнала да упражнява фактическа власт върху цялата вещ вследствие настъпилата раздяла между съпрузите и до приключване на делбения процес е безспорно, че тя е била владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на бившия си съпруг. Ето защо съдът с основание е приел, че за начало на давностния срок за придобиване на чуждите идеални части следва да се счита преобръщането на държането във владение и демонстрирането на намерението за своене пред другия съсобственик, каквото в случая не е доказано. Това е втората хипотеза, посочена в тълкувателния акт, а не цитираната от касатора в изложението.
Липсва противоречие и с Решение № 127 от 04.06.2010г. по гр.д. № 637/2009г. на І г.о. Вярно, че в цитираното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се сочи, че декларирането на имота и заплащането на данъците за целия имот също съставлява обективиране на намерението да се свои имота, но този извод е направен при наличието и на други обстоятелства, сочещи недвусмислено на намерение за своене. Докато в обжалваното решение съдът е приел, че при липсата на каквито и да е други действия по манифестиране завладяването частите на ответника, то единствено фактът на деклариране на чуждите идеални части като свои не е достатъчен да обоснове обективиране на намерението за своене. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2012г на ОСГК конкретните обстоятелства по демонстриране на промяната в намерението могат да бъдат различни и във всеки отделен случай подлежат на доказване. Ето защо, поради разликата във фактическата обстановка не може механично да се пренася разрешението в решение № 127 към настоящия казус.
Въз основа на горното не се установява наличието на сочените предпоставки по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК и допускането на касационно обжалване следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 368 от 18.10.2012г. постановено от Добрички окръжен съд по гр.д. № 485/2012г. по касационната жалба на Б. В. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: