4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 24.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 654/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „БНЕ Рудник О. – 7 и Ко” КД – [населено място], срещу определение № 372 от 08.12.2014 г., постановено по ч. т. д. № 320/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на „БНЕ Рудник О. – 7 и Ко” КД срещу определение № 1122 от 07.10.2014 г. по т. д. № 238/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба на дружеството – частен жалбоподател за присъединяване като кредитор по реда на чл.629, ал.4 ТЗ в производството, образувано по молба на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], и е прекратено производството по частната жалба.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че определението на съда по несъстоятелност, с което е отказано разглеждане на молбата за присъединяване по чл.629, ал.4 ТЗ, не е преграждащо и не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното определение и връщане на делото за произнасяне от друг състав на въззивния съд.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и разглеждането на жалбата не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С определение № 1122 от 07.10.2014 г. Бургаски окръжен съд е прекратил производството по т. д. № 238/2014 г., образувано по молба на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност и свръхзадълженост. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане молбата на „БНЕ Рудник О. – 7 и Ко” КД за присъединяване като кредитор по реда на чл.629, ал.4 ТЗ с аргумент, че поради прекратяване на производството по молбата на първоначалния кредитор молбата за присъединяване е процесуално недопустима.
Определението е обжалвано с частна жалба от „БНЕ Рудник О. – 7 и КО” КД в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.629, ал.4 ТЗ. С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, Бургаски апелативен съд е оставил частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима. Недопустимостта е мотивирана със съображения, че определенията на съда по несъстоятелност по чл.629, ал.4 ТЗ не притежават характеристиките по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК.
Определението на въззивния съд е правилно.
Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК – чл.613а, ал.3 ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че попадат в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
В закона не е уредена изрично възможност за самостоятелно обжалване на определението, с което съдът по несъстоятелност се произнася по молба за присъединяване като кредитор по реда на чл.629, ал.4 ТЗ в образуваното по молба на друг кредитор производство по несъстоятелност. При отсъствие на законово уредена възможност за обжалване въззивният съд правилно е преценил, че определението, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за присъединяване по реда на чл.629, ал.4 ТЗ в производството по несъстоятелност, образувано по молбата на [фирма], не подлежи на обжалване при условията на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че обжалваемостта на определението за оставяне без разглеждане на молбата по чл.629, ал.4 ТЗ не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Според чл.274, ал.1, т.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което съдът по несъстоятелност отказва да допусне присъединяване на кредитор при условията на чл.629, ал.4 ТЗ, по никакъв начин не препятства развитието на производството по чл.625 и сл. ТЗ, инициирано с молбата на първоначалния кредитор. Производството продължава своя ход между длъжника и първоначалния кредитор, а за кредитора, на когото е отказано присъединяване, остава открита възможността да се ползва от последиците на решението по чл.630 ТЗ – в случай, че молбата по чл.625 ТЗ бъде уважена, или да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ в отделно производство, доколкото са налице необходимите за това предпоставки. Поради това, че не въздейства преграждащо върху развитието на вече образуваното дело за несъстоятелност, разглежданото определение не може да се подведе под хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, за да бъде обект на самостоятелно обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. В този смисъл е практиката в определение № 948/28.12.2011 г. по ч. т. д. № 948/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е изразено категорично становище, че определението по чл.629, ал.4 ТЗ не подлежи на въззивно обжалване както в случаите, когато е уважено искането за присъединяване на кредитор, така и в случаите, когато е отказано присъединяване. Аналогично становище за необжалваемост на определенията на съда по несъстоятелност по чл.629, ал.4 ТЗ е застъпено и в други определения на ВКС, постановени при действието на ГПК от 2007 г. – напр. определение № 809/23.12.2014 г. по ч. т. д. № 2635/2014 г. на ІІ т. о., определение № 347/04.06.2014 г. по ч. т. д. № 1626/2014 г. на ІІ т. о., определение № 852/28.11.2013 г. по ч. т. д. № 4058/2013 г. на І т. о., определение № 479/03.07.2013 г. по ч. т. д. № 2643/2013 г. на ІІ т. о. и др. В противоположен смисъл е единствено практиката в определение № 149 от 12.02.2014 г. по ч. т. д. № 4774/2013 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, в което е прието, че определението, с което се оставя без уважение молба по чл.629, ал.4 ТЗ, е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС обаче не споделя тази практика и аргументите в съобразителната част на цитираното определение, че преграждащият характер на определението за отказ да се допусне присъединяване следва да се преценява по отношение на самата молба по чл.629, ал.4 ТЗ, а не на образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 ТЗ. Разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК обвързва възможността за обжалване с изискването определението да прегражда по-нататъшното развитие на делото, а не разглеждането на искания, направени в хода на делото. Становището, че определението за отказ да се допусне присъединяване по реда на чл.629, ал.4 ТЗ е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК от гледна точка на молбата на кредитора, който иска присъединяване в образуваното по молба на друг кредитор производство по несъстоятелност, отразява стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не се възприема от настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 320/2014 г. на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 372 от 08.12.2014 г., постановено по ч. т. д. № 320/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :