О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
Гр. София, 22.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1413/2015 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Х. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. от САК, срещу решение № 2228 от 03.12.2014 г. на Апелативен съд [населено място], ТО, 11 състав, постановено по т. д. № 2720/2014 г., с което е потвърдено решение от 22.04.2014 г. по гр. д. № 5194/2013 г. на СГС, І – 14, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. С. Н. срещу Р. Г. К. и Е. М. К. иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 70 000 щ.д. – главница по издаден от ответниците на 13.05.2009 г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012 г. до окончателното й изплащане и касаторът е осъден да заплати разноските по делото; и с което е обезсилен първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания за направените разноски в заповедното производство в размер на 2 231,50 лв. – държавна такса и 1 853 лв. – адвокатско възнаграждение и производството по делото в тази част е прекратено.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се и доводи за недопустимост на обжалваното решение. Моли се същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на САС с конкретни указания по приложението на чл. 164 ГПК. В условията на евентуалност се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде изцяло уважен. Оплакванията се обосновават с това, че въззивният съд е допуснал драстични нарушения на императивните правни норми, регламентиращи по принудителен ред правилата за допускане и ценене на свидетелските показания – чл. 164 ГПК. Сочи се и че неправилно АС [населено място] е приел, че въведеното от ищеца твърдение за действителното каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, е преклудирано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с т. 17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.к. съдът не е отговорил на въпроса: Кое е действителното каузално правоотношение в случая и връзката му с издадената ценна книга. А в цитираното ТР № 4/2014 г. е посочено, че ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. Недопустимостта на решението, като основание за допускането му до касация, се мотивира с особено същественото процесуално нарушение на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, допуснато от въззивния съд.
Против касационната жалба е депозиран писмен отговор от Р. Г. К. и Е. М. К., чрез процесуалния им представител адв. И. М. от САК, съдържащ становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – за неоснователност на постъпилата касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди частично първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, въззивният съд е преценил следното: На 13.05.2009 г. отв. Р. Г. К. и Е. М. К. са издали запис на заповед в полза на Х. С. Н., с който са се задължили безусловни и солидарно да му заплатят сумата от 70 000 щ.д. на 15.09.2009 г. Ищецът /касатор в настоящото производство/ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е било уважено. След подадено възражение от длъжниците по чл. 414, ал.1 ГПК, същият е предявил иск за установяване съществуването на вземането си.
Ответниците са оспорили предявения иск, като са посочили, че единствените взаимоотношения с ищеца са били по договори на наем, а задълженията по тях са своевременно изпълнени. Записът на заповед е бил издаден, за да обезпечи плащането на наемната цена. След провеждане на първото по делото заседание ищецът е депозирал становище, в което е заявил, че не оспорва наличието на договори за наем между страните, отношенията по които са уредени изцяло, но че процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на задължението на Р. Г. К. и Е. М. К. по сключен на 13.05.2009 г. между страните предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот, за да върнат полученото по този договор капаро, при неизпълнение на задължението им за прехвърляне на имота /продаден от ответниците на трето за спора лице/. Въззивният съд е приел, че твърдението на ищеца за наличието на друго каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, е преклудирано и не следва да се обсъжда, т.к. крайният срок за въвеждането му в предмета на спора е първото по делото открито съдебно заседание. По тази причина е разгледал единствено твърденията, въведени от ответниците, а именно дали записът на заповед обезпечава каузалното правоотношение по договорите за наем. С оглед показанията на свидетеля Г. К. съдът е формирал извод, че те категорично установяват защитната теза на ответниците. Приел е, че разпоредбата на чл.164 ГПК не съдържа забрана за допускане на гласни доказателства за спорното обстоятелство /причината за издаването на записа на заповед/. Изложил е и множество съображения, защо тези показания следва да бъдат изцяло кредитирани. И т.к. ответниците безспорно са изпълнили задълженията си по каузалните правоотношения, които записът на заповед е обезпечавал, претендираното вземане по ценната книга не се дължи и предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК е неоснователен.
Настоящият съдебен състав, ръководен от указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението не следва да се допусне до касационен контрол, по следните съображения:
С оглед съдържанието на изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, дори да се приеме, че касаторът е формулирал годен правен въпрос относно задължението на съда да разгледа спора между страните за връзката на записа на заповед с конкретно правоотношение, когато страните твърдят различни каузи за издаването му, това не е въпросът, обусловил изхода от спора по конкретното дело, нито пък е налице противоречие с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.17. Съдът не е разгледал каузата, въведена от ищеца, единствено с оглед направената от него преценка, че тя не е станала част от предмета на спора по предвидения в закона ред. Правен въпрос относно така приетата от съда преклузия касаторът не е поставил.
Що се отнася до доводите за недопустимост на решението, които дават възможност на касационния съд да допусне обжалване при преценка за вероятна недопустимост на въззивния акт и без нарочно формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, съдът счита, че условията за това също не са налице. Нормата на чл.164 ГПК установява забрана определени факти и обстоятелства да се доказват посредством гласни доказателства. Нарушаването на правилата за допустимост на свидетелските показания не водят до недопустимост на съдебното решение, основанията за което са уредени в чл.270 ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2228 от 03.12.2014 г. на Апелативен съд [населено място], ТО, 11 състав, постановено по т. д. № 2720/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: