4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София.19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2191/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба с вх. № 9885 от 05.06.2017 г., подадена от: Н. Р. Н., К. Р. Н., И. Р. Н. и К. И. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 960 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5071/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, осми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6262 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 11795/2014 г. на Софийски градски съд, І-17 състав за отхвърляне на предявените срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпила, в резултат на ПТП на 22.12.2011 г., смърт на Р. Н. И. /баща на първите трима и син на четвъртата ищца/, за разликата над по 41 000 лв. до по 50 000 лева, за всеки един от ищците.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД и необоснованост. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение по същество, с което да се уважат предявените искове за разликата над присъдените по 41 000 лв. до пълния предявен размер от по 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2014 г., с присъждане на разноски за всички инстанции.
Искането за допускане на касационно обжалване е по следните формулирани въпроси: 1. Когато ищецът при определяне на цената на иска по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ още при завеждането на исковата молба е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, но не го е посочил изрично в исковата молба, следва ли съдът когато присъжда застрахователно обезщетение по този иск първо да определя справедливия размер на това обезщетение, да го редуцира по правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД и едва след това да се съобразява с цената на иска и 2. Следва ли размерът на присъденото от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди да бъде редуциран при наличието на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД от цената на предявения иск или следва да бъде намален от преценения от съда като справедлив по см. на чл.52 ЗЗД размер на обезщетение. Касаторите поддържат допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните съдебни актове на ВКС: решение по т.д. № 1501/2015 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 1244/2011 г., ІІ т.о. /по въпрос № 1/, както и на решение по т.д. № 551/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 89/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2461/2014 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 3696/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1787/2015 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 1020/2009 г., ІІ т.о. / по въпрос № 2/.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С оглед обхвата на въззивното производство – след отчитане на формираната сила на пресъдено нещо по основанието на предявените кумулативно субективно съединени искове по чл.288, ал.1 КЗ/отм./, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София се е произнесъл по приложението на чл.52 ЗЗД и по предпоставките за редуциране на обезщетенията за неимуществени вреди при условието на чл.51, ал.2 ЗЗД. След цялостна и задълбочена преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал по спора, както и на твърденията на ищците в исковата молба за размера на претендираните заместващи обезщетения – по 50 000 лв. за всеки един от тях, след отчитане на извънсъдебно заплатените суми от ответника в размер на по 20 000 лв., въззивният съд е приел, че заявеното от ищците обезщетение в общ размер от по 70 000 лв. следва да бъде намалено с 1/5, в какъвто размер е определен приноса на починалия пешеходец за настъпване на противоправния резултат. Отчетено е, че починалият пешеходец – наследодател на ищците, е следвало да се движи не попътно, а противоположно на посоката на лекия автомобил. Съдът е констатирал, че при предявяване на исковете и при определяне размера на спорното материално право ищците не са съобразили съпричиняването на вредоносния резултат, като в исковата молба не е наведен такъв довод. С оглед на това, общият размер на обезщетението от по 70 000 лв. е намален съобразно приетия принос на починалия пешеходец и е изведен извод за дължимост на сумата от по 56 000 лв. за всеки един от ищците, съставляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди. Последната сума е намалена с извънсъдебно заплатените от ответника обезщетения от по 15 000 лв., който факт е приет от първата инстанция за безспорен и ненуждаещ се от доказване, или исковете са уважени за по 41 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 22.04.2014 г. и отхвърлени за разликата до претендирания размер от по 50 000 лева.
Поставеният първи въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е основан на твърдения на касаторите, че при завеждане на исковете е отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, които обаче не са възприети от решаващия съдебен състав. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е съобразил предмета на делото, с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум от всеки един от ищците, което изрично е отразено в съобразителната част към решението. Следователно, отговорът на този въпрос предпоставя извършване на преценка за правилността на изводите на съда, която е недопустима в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед характера на производството по чл.288 ГПК и липсата на идентичност между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК.
По отношение на втория въпрос, частично припокриващ се с въпрос № 1, са изцяло важими горните съображения, основани на цитирания акт на нормативно тълкуване. Дори и да се приеме обаче, че касаторите са обосновали основния селективен критерий по въпроса, свързан с начина на редуциране на определеното съобразно чл.52 ЗЗД обезщетение при установен принос на пострадалия, то в случая не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Видно от тълкувателната част на приложените копия от съдебни актове на ВКС, съставляващи задължителна практика по см. на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г./ и по см. на т.2 от ТР № 1/2009 г., е, че липсва произнасяне по така формулирания от касаторите въпрос.
Предвид горното, искането за достъп до касация не може да бъде уважено. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 960 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5071/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: