О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 100/2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му юрк. Б. Д., против решението от 26.10.2010 г. по в.гр.д. № 271/2010 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 447/2009 г. на Монтанския районен съд в частта за уважаване на предявените от С. В. С. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата С. В. С. изразява становище в писмен отговор и претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като въпроса относно упражняването на съдебен контрол за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- решение № 825/07.1999 г. по гр.д. № 994/1998 г. и решение № 1845/02.12.2004 г., и двете на ВКС, ІІІ г.о., определение № 3/13.01.2009 г. по гр.д. № 3182/2008 г. на ВКС, V г.о., определение № 1106/18.08.2009 г. по гр.д. № 831/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и определение № 82/21.01.2010 г. по гр.д. № 1056/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Позоваването в изложението на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не към това по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което има предвид задължителната практика на ВКС. В този смисъл е ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В посочените две решения е третиран въпроса за закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ в случаите, когато в синдикалната организация са избрани повече от един секретар, който в настоящия случай не стои, а не е решаван формулирания в изложението правен въпрос. Посочените от касатора три определения по чл. 288 ГПК не са от категорията на съдебните актове, попадащи сред основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК и не решават поставения от касатора правен въпрос. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не следва да се присъждат разноски на ответника по жалбата, тъй като няма доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.10.2010 г. по в.гр.д. № 271/2010 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: