О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София 23.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5052 по описа за 2008 г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Ю. Д. Н. от гр. Ш. против решение от 03.07.2008г.по в.гр.д. № 212 по описа за 2008г. на Окръжен съд Шумен,с което е отменено решение от 12.02.2008г., постановено по гр.д. № 3003 /2007г.на Районен съд Шумен и вместо него е постановено друго,с което е намалено извършеното от Д. Н. Д. и С. Й. Д. в полза на Ю. Д. Н. дарение на ? ид.ч.от недвижим имот:Апартамент № 2,ет.1 от сграда,построена от ЖСК „Солидарност”в п.VІ от кв.46 по плана н гр. Ш.,със застроена площ от 98.67кв.м., допуснал е до делба същия имот при квоти: за П. Ю. Д. Н. 4/12ид.ч. и за Ю. Ю. Д. Н. – 8/12 ид.ч. За обратно писмо от 28.03.2004г.е приел,че е неистинско и го е изключил от доказателствения материал по делото.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на произнасяне от въззивния съд по съществен материално-правен въпрос относно съотносимостта към решаване на спора на представеното пред въззивната инстанция обратно писмо от 28.03.2004г.,който счита,че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че е решаван противоречиво от съдилищата/без да сочи конкретни решения нито на ВКС,нито на други съдилища/и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Счита,че не са налице визираните основания за допускане на касационно обжалване,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Преценяйки изводите на въззивния съд-настоящият съдебен състав намира,че–поставеният от касатора съществен въпрос относно момента на възстановяване на собствеността върху земеделските земи –е разрешен не както твърди той-в противоречие,а в съответствие с практиката на ВКС. Собствеността върху земеделските земи не се възстановява по силата на закона. Това е така,защото в ЗСПЗЗ е предвидена процедура,включваща подаване на заявление,придружено с доказателства за възстановяване на права,което трябва да отговаря на определени изисквания,предвиден е срок в който то да може да бъде подадено и орган,до който да бъде адресирано. Този орган следва да извърши преценка за наличието на предвидените в закон предпоставки, след което следва да се произнесе с акт,за който има ред за обжалване. Наличието на законоустановена процедура,без съобразяването, с която не е възможно реализирането на претендираните права – изключва тезата на касатора за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по силата на закона.
В Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998г. ОСГК на ВКС е дал отговор на въпроса – към кой момент трябва да се определи кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Изрично в т.2 от същото е посочено,че в случаите,когато към открито вече наследство се прибавят такива имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му,се прилага нормата на чл. 91а ЗН,която се отрича действието на отказа от наследство,направен след одържавяването. Налице е новооткрито наследство,като възстановената собственост се обособява в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В този смисъл е и постановения въззивен акт.
Не са посочени конкретни решения на ВКС и на други съдилища,на които въззивно решение № 105 от 20.03.2008г.по в.гр.д. № 85 по описа за 2008г. на Окръжен съд Хасково да противоречи,поради което настоящият състав намира,че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на горното,съдът намира,че изложените в касационната жалба доводи не обосновават наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 20.03.2008г.по в.гр.д. № 85 по описа за 2008г. на Окръжен съд Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.