О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София 29.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 633/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“В” А. от гр. Б. е подал касационна жалба против решение № 107/09.07.2008 год. постановено по т. дело № 1975/2007 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 2 и 3 от ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – “К” К. гр. К. не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е отменил решението от 02.08.07 год. по гр. д. № 102/2005 год. на Монтанския окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което признава за установено по иска на “К” К. гр. К. против “В” А. , че договорите сключени с ф-ра № 40 за продажба на автокран марка “Х” и с ф-ра № 41 за продажба на автокран “Л”, са нищожни съгласно чл. 26, ал. ІІ ЗЗД, поради липса на съгласие и форма, и осъжда ответника да върне на ищеца на основание чл. 34 ЗЗД автокран марка “Х” и автокран “Л”, ведно с присъждане на 7000,00 лв. съдебни разноски.
САС приема, че към момента на продажбата на автокран марка “Х” на 23.06.2003 год., лицето П. К. К. не е представлявал дружеството продавач “К” К. , тъй като на 11.06.2003 год. е било вписано съдебно решение за заличаването му като изпълнителен директор на дружеството. По делото не е установено в кой момент е станало узнаване за извършената сделка по смисъла на чл. 301 ТЗ, затова съдът е приел, че предявяването на иска по същество е противопоставяне на сделката след нейното узнаване, а липсата на съгласие при сключването й, е довело до нищожност на същата. По отношение на сделката за продажба на автокран “Л” е прието, че за същата не е спазена изискуемата писмената форма с нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 144, ал. ІІ ЗДвП.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика.
В процесния случай касаторът не излага съображения кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК се акцентира изключително върху неправилността на обжалвания съдебен акт.
В изложението касаторът навежда довод, че “изводите на решаващия съд по прилагането на чл. 301 ТЗ били необосновани и неправилни, неправилно било и съждението на съда за необходимостта да бъде регистрирана като ППС уникалната самоходна машина кран “Либхер LT-1250, а тези нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразното тълкуване на материалните правни норми създавали порочна съдебна практика, която била различна от волята на законодателя”.
ВКС, ІІ т. о. счита, че горните изложения на касатора обосновават извод за наличия на основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК, но не и за основания за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/09.07.2008 год. постановено по т. дело № 1975/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :