О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№168
София, 05.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 893 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 3* сигнатура на Апелативен съд В. , депозирана от “Т” Е. , гр. Р. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 155/17.07.2009 г. по в. т. д. № 297/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/10.04.2009 г. по т. д. № 33/2008 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на „Т” Е. срещу “С” А. , гр. Р. за заплащане на неустойка в размер на 50 000 лв. на основание чл. 4.2 от договор с дата 11.06.2003 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 формулирайки три материалноправни въпроса, разрешаването на които, според него, е обусловило изхода на делото, както следва: 1/ “за характера на отложеното плащане при търговски продажби”; 2/ „неотчитане на основната характеристика на консигнационния договор, свързана със задължително предаване за пазене от страна на продавача на индивидуално определени движими вещи” и 3/ “за неотчитане на константната практика на ВКС относно договорната автономия на страните при определяне на задълженията, които се обезпечават с неустойка и съдържанието на понятието ”дължима грижа” при търговските сделки.
Поддържа се, че въззивната инстанция е дала разрешение на тези въпроси в разрез с практиката на ВС, ВКС и на други апелативни и окръжни съдилища. Приложени са решения в подкрепа на всеки един от така поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба, в писмено възражение, взема становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Материалноправният или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
За да отхвърли предявения от “Т” Е. , гр. Р. срещу “С”А. , гр. Р. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 50 000 лв. – договорна неустойка по чл. 4.2 от договор от 11.06.2003 г., Варненски апелативен съд е приел, че правоотношенията по цитирания договор са свързани с продажба на бъдеща вещ, като ищецът се е задължил да продаде родово определени вещи – скални материали, които сам добива от кариера ”Т”, като от негова страна се дължало предаване на скалната маса срещу заплащане на договорена цена, а собствеността върху тази скална маса се прехвърляла с индивидуализирането й. Посочено е, че страните са уговорили отлагане на плащането ,което се дължи на ищеца в тридневен срок, след като ответникът сам продаде скалните материали на трето лице от свое име, но за сметка на ищеца. Съдът е приел, че затова неустойка не се дължи, поради твърдяни неосъществени продажби, посочени като единствено нарушение на договорни задължения.
Произнасянето на съда по спорното право съобразно предявеното искане, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по материалноправни въпроси от значение за делото. По отношение на първия от поставените материалноправни въпроси, същият би могло да се приеме, че е от значение за изхода на съдебното производство, тъй като е относим към заплащането на цената на стоките, предмет на договор за търговска продажба. Този въпрос обаче е намерил разрешение в синхрон със смисъла и съдържанието на правната материя, регламентираща търговската продажба и в частност досежно основните елементи на този вид договори и специфичните особености, които страните могат да договорят по отношение на тях, предвид диспозитивния характер на нормата на чл. 327 ТЗ. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, предвид цитираното Решение № 705/20.10.2008 г. на ВКС, ТК ІІ т. о., в което съдът е посочил, че вземането на ищцовото дружество за цената на доставените стоки не е обусловено от счетоводните записвания, тъй като основанието за плащане е предаването на стоките /чл. 327, ал. 1 ТЗ/ и изтичането на уговорения срок за отложено плащане, отразен в двустранно подписаните стокови разписки. В тази връзка, не би могло да се коментира приложеното решение от 03.07.200 г. по в. гр. д. № 288/2003 г. на АС П. , тъй като не съдържа означение за това, че е влязло в сила.
По отношение на формулирания втори материалноправен въпрос не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като предмет на договора за продажба са скални материали, имащи характер на родово определени вещи, а въпросът е свързан с предаване за пазене на индивидуално определени движими вещи и обсъждане елементите на договор за консигнация.
Въпросите за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон, свързан с договорната автономия при определяне задълженията, които се обезпечавали с неустойки, както и за определяне на понятието “дължима грижа” не попадат в приложното поле по чл. 280, ал. 1 ЗЗД, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле. Изводите на апелативния съд, имащи за предмет правна преценка значението на конкретните клаузи от договора за покупко-продажба, в това число и на съдържанието чл. 4.2, визиращ неустоечна клауза, и на отделните факти в подкрепа на твърденията за нарушения на договорни клаузи, са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано и становището за недоказаност на твърдяното от ищеца право на вземане, основано на чл. 92 ЗЗД, предвид неустановяване от негова страна на неизпълнение на конкретно договорно задължение от ответника.
Цитираната практика на съдилищата и на ВКС, свързана с приложението на чл. 92 ЗЗД е неотносима, поради което не би могло да се счете, че дадените разрешения по въпросите свързани с неустойката са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на повдигнатите въпроси.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 155/17.07.2009 г. по в. т. д. № 297/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: