Определение №1684 от по гр. дело №1137/1137 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
 
№ 1684
 
София, 19.12. 2009г.
 
 
 
  
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА
                                                                    МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1137 по описа за 2009г.
и приема следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. като процесуален представител на А. А. К. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 06.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 1032/2008г.
Ответникът по касационната жалба Т. д. на Н. агенция за приходите /ТД на НАП/ София е заела становище за нейната неоснователност, но не и за допускането на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския РС по гр.д. № 16805/2007г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тези предявени от Ал. К. срещу ТД на НАП искове и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията по чл.225 ал.1 от КТ. По претенцията по чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът е приел, че уволнението е законно, тъй като то е съобразено с изискванията на чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ и тъй като е установено по делото вмененото с уволнителния акт дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие на ищеца по събиране и анализ на факти и обстоятелства, обуславящи законосъобразно възстановяване на данъчен кредит. При решаването на този въпрос той не е установил всички относими факти с оглед разпоредбите на чл.55а ал.1 и ал.2, чл.55 ал.6, чл.64 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗДДС, задължение за съобразяването на които в качеството му на “старши инспектор по приходите” в сектор “П” при ТД на НАП му е възложено с връчената му длъжностна характеристика. Посочената в длъжностната характеристика и в П. № К-6 “Извършване на проверка по прихващане или възстановяване” възможност за изискване на информация при необходимост не обуславя извод за оставена на волята на проверяващото лице преценка, тъй като то има нормативно задължение да събере всички факти, свързани с предпоставките за възникване на право на данъчен кредит, и когато от наличната информация те не може да бъдат установени, обективно възниква необходимост от събирането на информация. ДОПК и ЗДДС не дават оперативна самостоятелност на данъчния орган за преценка кои от релевантните за правото на възстановяване факти трябва да установи – оперативната му самостоятелност касае преценката му за начина за снабдяване с необходимата информация – от други държавни органи, от проверяваното лице или от трети лица. Допуснатото противоправно бездействие е виновно и тежко нарушение на трудовата дисциплина поради високата му степен на обществена опасност с оглед размера на възстановения ДДС – 697240.56лв.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Налице е противоречива практика на съдилищата, обективирана с решението на СГС по гр.д. № 3497/2008г., невлязло в сила, образувано от другия уволнен в резултат на извършената проверка служител, по което същественият материалноправен въпрос, че се касае за преценка на ищеца дали може да упражни възможността, предоставена от П. К-6, а не за задължение, е разрешен по твърдяния от К. начин. Като основание за допускане на касационно обжалване се твърди и неправилността и необосноваността на решението и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, като произнасянето по спорните въпроси има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не са обсъдени доказателствата в съвкупност, изразяващо се в това, че при наличие на множество на брой доказателства искът е отхвърлен. Налице е незаконосъобразно процедиране при събиране и обсъждане на доказателствата, довело до неправилни правни изводи.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба условия, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен за изхода на спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай с представеното решение не се обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по релевирания въпрос задължение или възможност е съобразяването на разпоредбите на ДОПК и ЗДДС при извършване на проверка във връзка с възстановяване на ДДС. Решението на СГС по гр.д. № 3497/2008г. не е влязло в сила, а само такива образуват съдебната практика. Не са налице и условията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Твърденията на касатора в тази насока представляват оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност, които са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. За посоченото основание за допускане на касационно обжалване касаторът въобще не се позовава на твърдения за липсваща съдебна практика, или на необходимост от изоставянето й, тъй като тя не отговаря на вложения в закона смисъл, или за неяснота или непълнота на приложима правна норма, нуждаеща се поради това от тълкуване, само които предпоставки обуславят основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед този извод и на основмание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 300лв. разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, В. отделение, ІV В състав, от 06.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 10326/2008г.
ОСЪЖДА А. А. К. от София да заплати на Т. Д. на Н. АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ София 300лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: – ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top