ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1685
София, 19.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1173 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрисконсулт А. като процесуален представител на И. агенция “М” София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 18.V.2009г. по в.гр.д. № 779/2009г.
Ответникът по касационната жалба В. Д. Д. от гр. В. е заел становище за недопускането на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд по жалби и на двете страни е оставил в сила решението на ВРС в уважителните му части по предявените от В. Д. срещу ИА “М” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, отменил е решението в отхвърлителната му част по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над присъдения размер до 3015.84лв. и е постановил друго, с което е присъдил още 789.86лв., както и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца със заповед № 1394/08.ІХ.2008г., връчена на 29.ІХ.2008г., е незаконно. С оглед заболяването на ищеца от ИБС, сърдечна и бъбречна форма, както и че е с един бъбрек, той се е ползвал от закрилата по чл.333 от КТ. Поради това работодателят е следвало да изиска предварително становище от ТЕЛК по повод прекратяването на трудовото правоотношение и едва на тази база да изпрати всички медицински документи за запознаване от Инспекцията по труда /ИТ/. В сручая на ИТ е била предоставена част от ЕР № 2723/14.VІІ.2008г. /първа страница/, от която е видно заболяването, но не и становището на ТЕЛК. По този начин ИТ не е получила нужният обем от информация за здравословното състояние на работника и практически е дала разрешение за прекратяването на договора, без да вземе предвид становището на ТЕЛК. Тази констатация се доказва и от ЕР № 0942/09.ІІІ.2009г., от което се установява, че работодзателят е изискал мнение на ТЕЛК с писмо от 07. ХІ.2008г., което е приблизително един месец след връчването на заповедта за уволнение и което е в нарушение на чл.333 ал.7 от КТ.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Съдът се произнесъл по законността на уволнението, преценявайки наличието на предварителна закрила към по-късен момент от настъпването му – към 09.ІІІ.2009г., което е в противоречие с три решения на състави на ВС ІІІ ГО /по гр.д. № 1010/1994г./ и ВКС /по гр.д. №1514/2000г. ІІІ ГО и по гр.д. № 617/1998г. ІІІ ГО/. Съдът е приел за установени факти и обстоятелства, които не съществуват – писмо от 07. ХІ.2008г., каквото не е изготвено изобщо, което е в противоречие с решение на ВКС, ІV ГО, по гр.д. № 1075/2005г. /съдът следва да установи правилно фактите, като ги преценява от гледището на закона/. Налице е произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос – за доказването на определени факти и обстоятелства. Липсата на доказателства води до неправилни изводи за незаконност на уволнението /решение № 118/18.ІV.2006г. на ВКС ІІІ ГО/. Въпросът е разрешен в противоречие с решение на Врачанския ОС по гр.д. № 1/2005г. – съдът не е преценил събраните доказателства – основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Налице е грешка при формирането на вътрешното убеждение, което е в противоречие с ТР № 1/2001г.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба условия, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен за изхода на спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай по поставения от касатора в изложението въпрос за преценка на законосъобразността на уволнението към момент, следващ настъпването му, въззивният съд не се е произнесъл. Такова произнасяне не представлява позоваването от съда на данни, съдържащи се в ЕР на ТЕЛК № 35/09.ІІІ.2009г., а именно на отразеното в решението, че то е издадено във връзка с писмо № 1320/07. ХІ.2008г., за извода му, че към момента на връчването на заповедта за уволнение не е съобразена защитата по чл.333 от КТ. Ето защо не се установява противоречива практика на съдилищата по посочения въпрос. Релевираните в изложението въпроси, че съдът е приел факти и обстоятелства, които не съществуват – писмо от 07. ХІ.2008г., и че липсата на доказателства води до неправилни изводи за незаконност на уволнението, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Въпросът, че съдът не е преценил събраните доказателства, което е в противоречие със съдебната практика, е съществен за спора по делото, но той не е заявен и като основание за касационно обжалване, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК правилността на обжалваното решение не би могла да бъде проверена във връзка с него. Последният поставен въпрос – за наличие на грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, също не е основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като касационният съд е съд по правото, а не по фактите, с оглед на което той не навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на решаващия съд. Касационният съд може да контролира преценката на доказателствата от въззивния съд, но само ако тя е формирана в нарушение на правилата, обезпечаващи истинността на приетите за установени фактически обстоятелства. На произнасяне от въззивния съд по такива въпроси, обаче, касаторът не се позовава, а те не може да се извличат служебно от съда.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 400лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, от 18.V.2009г. по в.гр.д. № 779/2009г.
ОСЪЖДА И. АГЕНЦИЯ “М” София да заплати на В. Д. Д. от гр. В.. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: