О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169/16.06.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2052 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 173/ 21.01.2016 г. по гр. д. № 28/ 2016 г, с което Бургаски окръжен съд е потвърдил разпореждане от 06.10.2015 г. по гр. д. № 620/ 2013 г. на Поморийски районен съд за връщане на въззивната жалба от ищеца С. У. Б. срещу първоинстанционното решение на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението на въззивния съд се обжалва от ищеца С. У. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос, нищожно ли е определението, в което са изложени мотиви за неоснователност на иска, а с диспозитива производството е прекратено като недопустимо. Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ решението по развилия се „процес относно процеса“. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК извежда с довода, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Прилага решение от 04.02.2011 г. по гр. д. № 805/ 2010 г. на Кюстендилски окръжен съд. По същество се оплаква, че с определението съществено е нарушен чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Ответниците Б. Г. Б. и собствениците на самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост „С.“ в комплекс „С. Р.“ [населено място], ответници и по частната касационна жалба, не намират повдигнатият от касатора въпрос да има претендираното значение. По същество възразяват, че е неоснователна. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема частната касационна жалба с допустим предмет (аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – ищецът, чието право на частна жалба въззивният съд приема за недопустимо упражнено. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатият от касатора въпрос не обуславя изводите на въззивния съд. Това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оттук – и възможността определението да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
За да потвърди разпореждането на първата инстанция за връщане на въззивната жалба от касатора в частта с характеристиката на частна жалба, въззивният съд е приел, че: 1) първоинстанционното решение съдържа част с характеристика на определение за (частично) прекратяване на производството – по исковете на касатора срещу ответниците по касация; 2) решението сочи, че в тази част подлежи на обжалване пред въззивния съд с частна жалба в 1-седмичен срок; 3) с въззивната жалба касаторът е поискал решението да бъде отменено и в тези части; 4) преписът от него е връчен на касатора на 14.09.2015 г.; 5) жалбата касаторът е подал по пощата на 25.09.2015 г. (петък) и 6) датата следва изтичането на 1-седмичния срок, в който законът предвижда да подлежат на обжалване определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че това са мотивите, които изчерпват фактическия състав на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК и обуславят извода на въззивния съд, че е правилно разпореждането за връщане на жалбата на касатора в частта с характеристиката на частна жалба. Наред с тези мотиви обаче, той е обсъждал и квалифицирал като неоснователно оплакване на касатора за нищожност на първоинстанционното решение в частта за прекратяване на производството. Оплакването е извън предмета на произнасяне на въззивния съд. То е без отношение към спазването на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, процесуалният закон не допуска безсрочна обжалваемост на нищожния съдебен акт, като оплакването касае съществото на частната жалба, третирана като просрочена и от въззивния съд. Следователно въпросът, нищожно ли е определението, в което са изложени мотиви за неоснователност на предявения иск, а в диспозитива производството е прекратено като недопустимо, не обуславя изводите за санкционната последица на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, която въззивният съд е бил длъжен и е обсъдил.
Оплакването за нищожност на съдебния акт касаторът е обосновал с твърденията, че въпреки развитите мотиви за неоснователност на исковете на касатора срещу ответниците по касация, с първоинстанционното решение производството по тях е прекратено като недопустимо. Тези твърдения е следвало да бъдат квалифицирани като такива за допусната очевидна фактическа грешка, поправянето на която може да се иска безсрочно и е в компетентност на първоинстанционния съд (чл. 247 ГПК). По искането първата инстанция дължи произнасяне.
Въпреки изхода на производството пред касационната инстанция, претенцията на ответниците по частната жалба по чл. 78, ал. 4 ГПК е неоснователна. Липсват доказателства те да са направили разноски в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 173/ 21.01.2016 г. по гр. д. № 28/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
След връщане на делото въззивната инстанция следва да съобрази искането по чл. 247 ГПК във въззивната жалба от С. У. Б., по което компетентен е Поморийският районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.