3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
[населено място], 23.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1546 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2554 от 04.12.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2979/2013г., с което е потвърдено решение № 3004 от 20.06.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. № 5902/2010г. за извършването на съдебната делба между страните чрез разпределение на делбените имоти по следния начин: поставяне в дял на И. Г. С. на апартамент № 57 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] на стойност 87 500лв. и поставяне в дял на А. П. А. на модулен магазин, находящ се в [населено място], [жк], пазар М. № 46 до магазин № 59-мебелна палата, с площ 11 кв.м. на стойност 6 200лв. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта по сметките, с която е осъдена А. П. А. да заплати на И. Г. С. сумата 30 950 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от увеличената стойност на допуснатия до делба имот – дворно място с жилищна сграда в [населено място], [жк], вследствие на извършени от него подобрения на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена от А. П. А. чрез адв. Д.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя два правни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС или решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата И. Г. С. е представил писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. С. са бивши съпрузи и обект на делбата са: дворно място с двуетажна жилищна сграда в [жк], апартамент в [населено място] и модулен магазин. Досежно извършването на делбата на дворното място с жилищната сграда чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, първоинстанционното решение е влязло в сила. Квотите в съсобствеността относно магазина са равни, а от апартамента И. С. притежава 3/5 ид.ч., а А. А. – 2/5 ид.ч. При определяне способа за делба на тези два обекта съдът е приел, че следва да извърши разпределение по чл. 353 ГПК. Намерил е, че теглене на жребий е невъзможно поради различната стойност на имотите и различните квоти на съделителите. Освен това е взел предвид, че И. С. ползва апартамента и е извършил подобрения в него /независимо, че искът за заплащането им е отхвърлен, поради претендиране на увеличената стойност, а не на разходите/. Според съда, изнасянето на публична продан е нецелесъобразно, след като има възможност всеки съделител да получи дял в натура, което е основната цел на делбата. По тези съображения е поставил в дял на И. С. апартамента, а в дял на А. А. модулния магазин.
По предявената от И. С. претенция по сметки за извършени подобрения в имота в [жк], че извършването на подобренията, техния вид и стойността им са категорично установени пред първата инстанция и е препратил към нейните мотиви. Съдът е счел претенцията за основателна в хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗЗД. Изложил е съображения, че увеличената стойност на имота може да се претендира при добросъвестно владение /чл. 72 ЗС/ или при недобросъвестно такова, ако другият съсобственик е знаел за подобренията и не се е противопоставил /чл. 74, ал.2 ЗС/. В останалите хипотези когато извършващият подобренията е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици отношенията се уреждат по реда на чл.30, ал.3 ЗС. Изтъкнал е, че единствено в хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност, ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, като отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Обсъждайки събраните доказателства за отношенията на страните по повод подобренията, съдът е достигнал до извод, че И. С. е извършвал подобренията в качеството си на владелец на своята част и държател на частта на другия съсобственик; не е установено другият съсобственик да е знаел за подобренията и да се е противопоставил. Поради това е намерил, че не могат да му бъдат признати правата по чл. 72 и 74, ал.2 ЗС, а отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и в частност по чл. 61, ал.2 ЗЗД доколкото извършеното е в интерес и на съделителя С.. Тъй като направените разходи възлизат на 90 214,36лв., а увеличената стойност на имота според техническата експертиза е 61 900лв., съдът е присъдил по-малката сума от двете, съответно на частта на ответницата, а именно 30 950лв.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
В изложението липсват конкретно формулирани правни въпроси, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК. Повдигнати са от касатора най-общо два проблема, свързани с извършването на делбата и претенцията по сметки. Първият правен проблем е за способа за извършване на делбата и съответно за наличието на невъзможност и неудобство за теглене на жребий. Той е свързан с доводите в касационната жалба, че съдът е приел неудобство за теглене на жребий, обосновавайки се с извършени от съделителя подобрения в единия от имотите, при все, че претенцията за подобрения е отхвърлена в същото производство. Извършено е позоваване на ППВС № 7/73г.,т.5, б.”б”, което именно разяснява кога тегленето на жребий е невъзможно и кога е неудобно. В случая съдът се е съобразил с указанията в тази задължителна практика като е намерил тегленето на жребий за невъзможно поради различаващите се дялове в съсобствеността и за неудобно поради факта на извършени подобрения в единия имот от единия съделител. Следва да се посочи, че за преценка неудобството от теглене на жребий липсва изискване иск за подобрения да е предявен и да е основателен – достатъчен е установения факт на извършване на ремонти и подобрения в имота. Както е посочил въззивния съд претенцията на И. С. за подобрения в апартамента /за която първоинстанционното решение е влязло в сила/ е отхвърлена не поради неизвършването им, а поради това, че се претендира увеличената стойност, вместо разходите.
За удостоверяване на противоречива практика на съдилищата по въпроса за способа за извършване на делбата са представени няколко съдебни решения на Върховния съд. Решение № 127 от 24.02.1987г. по гр.д. № 12/87г. на І г.о. приема, че при съответствие между броя на имотите и броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий; голямо неудобство за теглене на жребий има когато съсобствениците владеят различни имоти са извършили значителни подобрения в тях. Това е израз на същите критерии, залегнали в ППВС № 7/73г.
Решение № 2276 от 09.07.1981г. по гр.д.1735/81г. се отнася до извършване на делба на две жилища между двама съделители с равни квоти чрез теглене на жребий. Решението е неотносимо, тъй като липсват особеностите на настоящия спор – различни квоти и извършване на подобрения в единия имот.
Решение № 841 от 14.01.2002г. по гр.д. № 177/2001г. на І г.о. съответства на изводите в обжалваното решение, доколкото приема, че е най-целесъобразно и безпроблемно при извършени подобрения от един съделител, делът с подобренията да се даде на него.
Решение № 784 от 12.10.1990г. по гр.д. № 810/90г. на І г.о. също възприема постановките в ППВС№ 7/73г., т.5, но то разглежда хипотеза на делба, твърде различна от настоящата. Същото се отнася за решение № 66 от 1.07.1988г. по гр.д. № 33/88г. на ОСГК.
На второ място касаторът повдига въпроса за задължението на съда да се произнесе по искането, на основанието на което е предявено, без да го подменя, включително и досежно основанието на претенцията по сметки. В обжалваното решение Варненски окръжен съд се е произнесъл по претенцията по сметки на съделителя И. С., като й е дал съответна правна квалификация, произтичаща от установените фактически обстоятелства. Това не представлява произнасяне по непредявено основание. По този въпрос касаторът се позовава на решение № 532 от 17.06.1994г. по гр.д. № 382/94г. на І г.о. В него се приема, че необходимите разноски и подобренията са различни състави – при необходимите разноски за запазване на вещта се присъждат действително изразходваните средства, а при подобренията се присъжда увеличената стойност /ако владее на правно основание/ или по-малката сума между увеличената стойност и изразходваните средства /при обикновено владение/. По отношение на подобренията е направено разграничение на различните хипотези и е прието, че при извършването им в качеството на държател на частите на другите съсобственици и без съгласие на тези съсобственици, отношенията се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Видно, че именно същото разрешение е възприето в обжалвания акт досежно претенцията на И. С.. Иск за необходими разноски в настоящето дело не е предявен и тази част на приложеното съдебно решение е неотносима.
В обобщение, не се установява поддържаното от касатора разрешаване на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, поради което следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2554 от 04.12.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2979/2013г., по касационната жалба на А. П. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: