3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№169
Гр.София, 27.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 311 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. П., [населено място] срещу решение № 1985/15.12.2011г., постановено по т.д.№ 2145/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 03.12.2010г. по т.д.№ 80233/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ТД [фирма], [населено място] иск за прекратяване на дружеството на основание чл.155, ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „важни причини” по смисъла на чл.155, ал.1 ТЗ за прекратяване на дружеството са такива, които създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност или е налице продължителен период от време, през който дружеството да не е осъществявало търговската си дейност, като съдът е обвързан с посочените в исковата молба обстоятелства. Изложени са съображения, че несъгласието на ищеца относно целесъобразността на решенията на общото събрание за разпределение на печалбата и с други решения, за които съществува ред за защита по чл.74 ТЗ, изразяват противоречия между съдружниците, но същите не са квалифицират като „важни причини” за прекратяване на дружеството.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора липсва „достатъчно съдебна практика по въпроса кога едни причини са „важни”, с оглед изпълнение на хипотезата на чл.155, ал.1 ТЗ”.
По въведения от касатора правен въпрос е налице произнасяне от ВКС по реда на чл.290 ГПК: Решение 159/15.12.2009г. по т.д.№ 389/09г. на І т.о., Решение № 21/02.03.2010г. по т.д.№ 471/09г. на І т.о. и Решение № 30/10.09.2010г. по т.д.№ 320/09г. на ІІ т.о.
Приетото разрешение е, че понятието „важни причини” по смисъла на чл.155, ал.1 ТЗ не може да бъде дефинирано изчерпателно, поради обстоятелството, че всяко търговско дружество е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците /предвидени в учредителния акт/ и други. Преценката за съществуването на „важни причини” за прекратяване на дружеството следва да се извършва с оглед на различни факти и обстоятелства, но като се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините биха могли да бъдат такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през който дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Неосъществяването на търговска дейност може да се основава на бездействие или на поведение на мнозинството на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели – нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат – трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите. В практиката е прието и, че влошените отношения между съдружниците биха могли да са причина за прекратяване на дружеството, ако същите водят до невъзможност да функционират органите на управление, но влошените отношения като причина за прекратяване на дружество представляват отклонение от възприетия принцип за поставяне на интересите на дружеството над тези на отделния съдружник, когато съдружниците имат паритетно участие и прекратяването на дружеството се явява единственият правен способ за защита на интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото имущество.
Съставът на ВКС споделя изцяло разрешенията в цитираните актове на ВКС, представляващи задължителна практика за съдилищата съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/10г. и ТР № 2/28.09.2011г. по тълк.д.№ 2/10г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, не са налице въведените основания чл.280, ал.1 ГПК. Преценката за наличието на „важни причини” за прекратяване на дружеството се извършва според въведените от ищеца основания и приетите за установени факти и обстоятелства по спора и при съобразяване с възприетите в практиката на ВКС критерии при прилагането и тълкуването на нормата на чл.155, ал.1 ТЗ. Конкретните основания за прекратяване на дружеството са отразени в мотивите на въззивния съд, поради което не е обосновано наличието на приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за производството не се претендират.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1985/15.12.2011г., постановено по т.д.№ 2145/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.