3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 24.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 706/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2387 от 15.12.2014 г. по ч. в. т. д. № 1460/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 5546 от 14.10.2014 г. по т. д. № 127/2013 г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на подадената от това дружество въззивна жалба вх. № 20 272/14.07.2014 г. срещу постановеното по делото решение.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдения за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не му е изпратено съобщение за разпореждането от 05.09.2014 г., с което повторно е удължен предоставеният му срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „Следва ли решаващият състав да съобщи на страната по надлежния ред – с изпращане на съобщение по реда на ГПК – за допуснато удължаване на процесуален срок, когато това удължаване е постановено в закрито заседание, повторно и молбата е уважена частично; В този случай страната обективно е в невъзможност да узнае дали е уважено искането й в тази насока; 2. Представлява ли несъобщаването на допуснатото удължаване на процесуален срок съществено процесуално нарушение”. Според частния касатор, произнасянето на ВКС по тези въпроси би допринесло за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – „Р. /България/” ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 09.02.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба вх. № 20 272/14.07.2014 г. срещу постановеното по т. д. № 127/2013 г. решение, въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК, тъй като страната не е изпълнила указанието за внасяне на дължимата държавна такса в предвидения от закона срок за това, двукратно продължен от съда с по 1 месец. Като неоснователен съдебният състав е преценил доводът, че неспазването на срока за плащане на държавната такса се дължи на големия й размер по съображения, че липсата на парични средства за едно търговско дружество не е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, поставените от частния касатор въпроси нямат характер на обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите изобщо не са били предмет на обсъждане във въззивния акт. Нещо повече, такива оплаквания не са били изложени и в самата частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане, а са релевирани за първи път в настоящото производство.
Самостоятелно и напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол е и ненадлежното заявяване на единственото поддържано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК – това по т. 3, с оглед обстоятелството, че частният касатор твърди наличие само на една от двете кумулативно предвидени в закона предпоставки – значение само за „развитието на правото”, но не и за „точното прилагане на закона”.
Отделно от това, посоченото основание не би било налице, тъй като по поставените въпроси вече е формирана практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съобразно която, поради изрично установения в чл. 62, ал. 3 ГПК начален момент, от който тече новоопределеният срок, за съда не съществува задължение да съобщи на страната за постановеното продължаване на срока.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2387 от 15.12.2014 г. по ч. в. т. д. № 1460/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: