2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 15.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1946/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Полимери инвест” АД /н/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 392 от 05.06.2019 г. по т.д. № 553/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 29 от 28.01.2019 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, т.к. в представената със списъка по чл.80 ГПК фактура е отразен начин на плащане в брой, което е достатъчно и има характер на разписка за извършено плащане на възнаграждението. Частният жалбоподател се позовава на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба – „Полимери” АД /н/, чрез пълномощника си, твърди недопустимост на жалбата поради просрочие и нередовност, т.к не е подписана от надлежен пълномощник на „Полимери инвест” АД / н/. Поддържа доводи за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в постъпил по делото писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Възраженията на ответника за просрочие на частната жалба следва да се преценят като неоснователни, с оглед датата на връчване на препис от определението – 13.06.2019 г. и датата на подаване на частната жалба – 20.06.2019 г. Необосновани са и възраженията за депозиране на частната жалба чрез ненадлежен пълномощник на дружеството, предвид учредената представителна власт на адв. М. П. още в първоинстанционното производство.
За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Апелативен съд – Варна е приел, че липсва основание за присъждане на разноски на ищеца съобразно уважената част от иска и съответно – за изменение на постановеното по делото решение в тази му част. Съдът е изтъкнал, че по приложената във въззивното производство фактура, издадена от процесуалния представител на „Полимери инвест” АД /н/, не е представено доказателство за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Тъй като подлежат на заплащане само реално извършени разходи, молбата по чл.248 ГПК от адв. М. П. е приета за неоснователна.
Определението е правилно. При постановяването му апелативният съд е отчел липсата на доказателства за заплащане на претендираните от въззиваемото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лв. Искането е основано единствено на издадена от адв. П. фактура, в която е отразен начин на плащане в брой. Фактурата не съставлява обаче доказателство за извършване на плащането и не би могло да се счете, че има характер на разписка. Доводите в частната жалба, основани на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, не могат да се възприемат, доколкото дадените задължителни указания са относими към съдържанието на договор за правна защита и съдействие и неговите реквизити и те не биха могли да се прилагат по аналогия и спрямо представената по делото фактура, приложение към списъка по чл.80 ГПК на „Полимери инвест” АД /н/. Фактурата, като първичен счетоводен документ е само носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция /чл.4, ал.2 от ЗСч/, но не съставлява доказателство за плащане на фактурираното адвокатско възнаграждение. При липса на други доказателства, установяващи действителното плащане на договорено адвокатско възнаграждение, апелативният съд правилно е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 553/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: