2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 136/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. В., чрез адв. Р. Д., против определение № 5 от 05. 01. 2012 г. по гр. д. № 1510/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката касационна жалба и е прекратено производството по цитираното дело. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба П. Г. Ш. и М. С. Ш., чрез адв. Д. Р. А., изразяват становище за законосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. В мотивите към определението е прието, че решението на въззивния съд е постановено по гражданско дело, образувано по иск за установяване съществуване на парично вземане на стойност под 5000 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и на пар. 25 ПЗРЗИДГПК и предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 18. 07. 2011 г., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая делото има за предмет предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 1500 евро /2933, 75 лв./ като част от цялото вземане с размер от 3000 евро, поради което постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че подадената касационна жалба следва да се разгледа, тъй като пълният размер на вземането надхвърля сумата 5000 лв. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали със същия се предявява целият размер на вземането или част от същото. В този смисъл е и ТР № 1/17. 07. 2001 г.
Доводите в касационната жалба, касаещи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и указанията за прилагане на тази разпоредба, дадени ТР № 1/2010 г., не следва да се обсъждат, тъй като частната жалба е по чл. 274, ал. 2, а не по ал. 3 ГПК, но за яснота следва да се отбележи, че преценката по чл. 280 ГПК се извършва само по допустими касационни жалби.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалба сумата 500 лв. разноски за настоящото производство, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 05. 01. 2012 г. по гр. д. № 1510/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА Д. Х. В. да заплати на М. С. Ш. и П. Г. Ш. сумата 500 лв. деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: