О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София,07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1191/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. М. в качеството му на едноличен търговец [фирма], чрез пълномощника му адв. В. П., против решение № 315 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 405/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което като е отменено решението по гр.д. № 4220/2009 г. на Плевенския районен съд е уважен предявения от П. Б. Х. против касатора иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответника по иска в размер на 4000 лв., произтичащо от писмен договор за паричен заем от 09.06.2002 г., за което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, заедно със законната лихва върху главницата, и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата П. Б. Х., чрез пълномощника му адв. Г. Г., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице и трите основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди, че въпросът: следва ли да бъде допуснат свидетел за установяване връщането на заемната сума и как трябва да се преценяват неговите свидетелски показания и следва ли да се приеме за установено връщането на сумата, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решението по гр.д. № 4220/2009 г. на Плевенския районен съд. Поддържа, че по разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК няма създадена практика, поради което е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за да бъде даден отговор на въпроса: при наличието на свидетелски показания решаващият съд следва ли да стигне до крайните си изводи като се позове на тях при несвоевременно направено възражение за допускането им.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във връзка с първото основание касаторът не е посочил нито конкретен правен въпрос, нито задължителна практика на ВКС, на която счита, че даденото разрешение от въззивния съд противоречи. Във връзка с второто основание посочва противоречие по формулирания въпрос с решението на първата инстанция по същия спор. Това решение не е влязло в сила, не формира съдебна практика и не може да обоснове хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл. 328 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 164 ал. 1 т. 4 и ал. 2 ГПК са аналогични на тези на чл. 133 ал. 1 б. „г” и ал. 2. ГПК/отм./, по които има установена съдебна практика, която е безпротиворечива и няма основание да бъде променяна. Тя е в смисъл, че не са допустими свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични задължения, освен при изрично съгласие на страните за допускането им, и съдът не може да основе изводите си на свидетелски показания за установяване на този факт, за събирането на които не е дадено изрично съгласие от страните. В съответствие с тази практика е и обжалваното въззивно решение. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 405/2010 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: