О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
[населено място], 10.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1370 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №145 от 23.07.2010г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 42 /2010г., в частта му, с която е оставено в сила решение №424 от 11.12.2009г. на Районен съд Гоце Делчев по гр.д. № 618/2006г. за отхвърляне на иска на П. Г. В. и В. Д. В. против Д. Г. Ц. и В. К. Ц. за признаване за установено, че ищците са собственици на ? ид.ч. от магазин, целия с площ 68,40 кв.м., състоящ се от търговско помещение и две складови помещения, находящ се в[населено място] на [улица], вх.А, в УПИ ХVІ-668 от кв. 192 по плана на града и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.
Жалбоподателите П. Г. В. и В. Д. В. поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Считат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, а именно въпросът: коя е приложимата материалноправна разпоредба на ЗС – чл. 92 или чл. 97 в хипотеза на изграждане на пристройка към сграда без да е учредено право на строеж на някой от съсобствениците или на трето лице, която пристройка е самостоятелен обект /в случая магазин/, като според проекта към магазина е приобщено и помещение от съществуващата сграда. Представени са четири решения на ВКС.
Ответниците по жалбата В. и Д. Ц. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Ищците П. и В. В. са съпрузи. Ответниците Д. и В. Ц. също са съпрузи, като ищцата П. и ответника Д. са брат и сестра. Д. Ц. се легитимира като собственик по дарение на първия етаж от жилищната сграда в[населено място] на [улица]; по наследство и дарение на втория жилищен етаж, заедно с пристройка към него и по дарение /от баща си през 1994г./ на 2/3 ид.ч. от дворното място. През 1995г. на ищцата П. В. и ответника Д. Ц. е разрешено пристрояване на магазин към сградата въз основа на одобрен проект, като впоследствие през 1998г. е съставен акт за узаконяване поради допуснати отклонения. С договор за дарение от 2006г. П. В. е дарила на брат си 1/6 ид.ч. от поземления имот, заедно с ? ид.ч. от гараж. В резултат на това Д. Ц. се легитимира като собственик на цялото дворно място, целия първи етаж, гаража и пристройката към втория етаж, както и на 4/6 ид.ч. от втория етаж. Ищците претендират, че са собственици по давност на 1/2 ид.ч. от създадения вследствие на пристрояването обект – магазин с площ 64,80 кв.м., състоящ се от търговско помещение от 27 кв.м. и две складови помещения с обща площ 37,80 кв.м. като сочат, че от пристрояването през 1995г. магазинът е владян и ползван съвместно от тях и от ответниците. Установява се от представения проект, от приетите експертизи и изготвените от вещите лица скици, че спорният магазин, създаден при разрешеното пристрояване през 1995г., обхваща както новоизградено помещение с площ 27 кв.м., така и помещение от съществуващата сграда, предвидено като складово. Пристройката е свързана с врата със западното складово помещение от съществуващата сграда и функционално те представляват един обект – магазин. По отношение на второто складово помещение – източното, посочено в исковата молба, е безспорно, че при строителството не е било приобщено към магазина. Именно това е едно от отклоненията от проекта, което е наложило преодобряване на проекта и съставяне на акта за узаконяване през 1998г., според мнението на едно от вещите лица. Друго от вещите лица счита, че западното складово помещение има ролята на топла връзка със сградата, а според третото вещо лице пристройката с площ 27 кв.м. е самостоятелен обект без приобщаване към площта й на складови помещения от жилищната сграда. При извършения оглед експертите са установили, че пристроения магазин се използва като магазин за авточасти, а западното складово помещение като работилница за ремонт на слаботокова техника.
За да отхвърли иска съдът е счел, че пристройката не представлява самостоятелен обект, а е присъединена към съществуващата стара сграда и заедно с помещение от нея образува един обект – магазин. Поради това е приел, че собственикът на сградата Д. Ц. е собственик и на пристроения магазин. По тези съображения предявеният иск за собственост върху ? ид.ч. от магазин с площ 64,80 кв.м. е намерен за неоснователен. Досежно твърдението за придобиване по давност е изтъкнато допълнително, че обектът е завършен през 1998г. съгласно свидетелските показания и акта за узаконяване и към момента на завеждане на иска през 2006г. не е изтекъл десетгодишен срок.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, обосновано с противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за приложимата правна норма – чл. 92 или чл. 97 ЗС при изграждане на пристройка към съществуваща сграда, без учредено право на строеж, когато пристройката е самостоятелен обект – магазин, но според проекта към нея е приобщено помещение от съществуващата сграда.
В Решение № 263 от 26.02.1985г. на І г.о. на ВС се приема, че ако пристройката не съставлява самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми, то е налице присъединяване на новопостроеното към съсобствената жилищна сграда, а по силата на чл. 97 ЗС собственикът на главната вещ придобива и собствеността върху присъединената. Посочено е и обратното разрешение: ако построеното представлява самостоятелен обект с оглед предписаните строителни правила и норми – жилище, гараж, ателие, то става собственост на носителя на правото на строеж. Изтъкнато е, че е невъзможно придобиването по давност на пристроената част, която не съставлява самостоятелен обект. Не се установява противоречие с обжалваното решение, в което съдът с оглед събраните доказателства е възприел, че е налице първата хипотеза – пристроеното не е самостоятелно, а е присъединено към съществуващата вещ.
Решение № 540 от 30.07.1997г. по гр.д. № 297/1997г. на І г.о. на ВКС постановява, че е недопустима делба на реална, но необособена според правила и нормите за териториално и селищно устройство, част от жилище, като визира извършено пристрояване на помещения, които са функционално свързани със старата сграда и не представляват самостоятелен обект, в който случай е приложима разпоредбата на чл. 97 ГПК. Това разрешение съответства на приетото в обжалваното решение. В същия смисъл е решение № 1229 от 16.01.2009г. по гр.д. № 4889/2009г. на І г.о. на ВКС, според което при пристройка, инкорпорирана в съществуваща сграда, така че образуват едно цяло, е приложима разпоредбата на чл. 97, а не на чл. 92 ЗС.
Решение № 469 от 30.045.2009г. по гр.д. № 1903/2008г. на ІV г.о. разглежда въпроса дали е нищожна сделка, имаща за предмет реална част от недвижим имот – помещения със стопанско предназначение, които към момента на сделката не са обособени като самостоятелен обект. Даденото разрешение, че сделката е валидна, ако обособяването е възможно или такова фактически е налице, е пряко неотносимо към настоящия случай и посочените правни норми на чл. 92 и 97 ЗС.
При така извършения преглед на практиката е видно, че възприетото в обжалваното решение е в синхрон с нея. Съдът е приел, че след като по проект, а и на практика, пристроената част е свързана с помещения от съществуващата сграда, то новосъздаденият обект – магазин обхваща новопостроената част плюс част от съществуващата сграда, поради което като присъединена част към главна вещ става собственост на собственика на сградата. Това разрешение съответства и на твърденията на ищците в исковата молба, които сами сочат, че магазинът, предмет на спора, обединява в едно цяло както новопостроена част, така и съществуващи помещения.
Необходимо е да се посочи, че по същия въпрос е постановено от Върховния касационен съд решение в производство по чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата и за настоящия състав. Това е Решение № 707 от 25.10.2010г. по гр.д. № 48/2010г. на І г.о. и то приема, че когато е изградена пристройка, която по архитектурен проект не е самостоятелен обект на собственост, то тази пристройка е принадлежност към пристроената сграда, поради което съгласно чл. 97 и 98 ЗС е собственост на собственика на сградата. Решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното решение застават на същата позиция.
Следва да се изтъкне, че по същество посочените от касаторите съображения са насочени срещу направения от съда извод, че пристройката не е самостоятелен обект. Правилността на този извод обаче съставлява касационно основание по чл. 281,т.3 ГПК и по неговата проверка касационният съд може да се произнесе само след допускане на касационното обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 23.07.2010г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 42/2010г. по касационната жалба на П. Г. В. и В. Д. В., двамата от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: