О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 12.01.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 35 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2554 от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 443/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 26.04.2016 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 7146/2015 г.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 8977/14.08.2017 г., подадена от Е. Д. М. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): противоречи ли прогласеният от чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз и следва ли тези норми на международното право да се прилагат с предимство пред българското право; следва ли съдът да събира доказателства за наличието на функционален имунитет с оглед преценката на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на магистрат.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалвания акт въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 7146/2015 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 71368/03.06.2015 г., с която Е. Д. М. от [населено място] е предявил против Р. С. иск за парично обезщетение в размер на 50 000 лева, съставляващи обезщетение за вреди, настъпили за ищеца от неизпълнение на задължението по чл. 65 НПК от страна на ответника, действащ в качеството на прокурор по прокурорска преписка № 431/2013 г. на Специализираната Прокуратура. Първоинстанстанционният съд е констатирал, че основанието на иска е поведение на ответника, осъществено в качеството му на прокурор по образувано срещу ищеца наказателно производство, без да има твърдения или данни, че ответникът е извършил умишлено престъпление от общ характер. Приел е, че съгласно въведения с чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите, предявеният от Е. М. иск срещу прокурор от Специализираната Прокуратура е недопустим, поради което с разпореждане от 26.04.2016 г. е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.
С определение № 2554 от 02.08.2017 г. по ч. гр. д. № 443/2017 г. Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на искова молба вх. № 71368/03.06.2015 г. Приел е, че при така въведените от ищеца твърдения, предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е недопустим, тъй като претърпените от ищеца вреди, чието обезщетяване се претендира, са произтекли от действията и бездействията на ответника, извършени по служба в качеството му прокурор. Приел е, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България не противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи предвид предоставените в българското законодателство ефективни средства за защита на правата на гражданите срещу неправомерни действия на лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос противоречи ли прогласеният от чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз и следва ли тези норми на международното право да се прилагат с предимство пред българското право е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съдът е съобразил в определението, че правата по чл. 47 ал. 1 и ал. 2 от Х. на основаните права в ЕС и чл. 6, ал.1 ЕКПЧОС не изключват, а предпоставят уредба в източник на процесуалното право на страната членка, който източник в случая е ЗОДОВ. Прогласеният функционален имунитет на магистратите не лишава пострадалия от правозащитна дейност от възможност да защити правата си чрез справедлив съдебен процес – на основание чл. 7 от Конституцията на Република България, за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица пряко отговаря държавата по реда на ЗОДОВ, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, каквото в случая не се твърди.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли съдът да събира доказателства за наличието на функционален имунитет с оглед преценката на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на магистрат. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, според която разпоредбата на чл.132, ал. 1 от Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, като ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, с изключение на случаите на извършено умишлено престъпление от общ характер. Приема се, че функционалният имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно, и при липсата и съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, преценката за допустимостта на иска за процесуалната легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и процедирано при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2554 от 02.08.2017 г. по ч. гр. д. № 443/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: