О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 13.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 5445/ 2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Е. С. С., чрез пълномощник адв. Н. К., срещу определение № 1442/ 27.12.2013 г. по ч. гр. д. № 11043/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 състав.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че в противоречие с нормата на чл. 259, ал.1 ГПК съдът е приел, че двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба е започнал да тече на 13.05.2013г., а не на 20.05.2013г., когато на страната е връчен препис от решението. В съдебно заседание съдът е обявил,че ще се произнесе с решение на 13.05.2013 г., но това не е станало с призоваване на страните на посочената дата и обявяване на решението в открито заседание. На тази дата касаторката била болна и се запознала с решението в първия възможен ден на 20.05.2013 г. Намира, че целта на бързото производство не е ограничаване правата на страните в противоречие с чл. 9 ГПК, чл. 6 от Конституцията на РБ и на т. 1 от Решение № 14 / 10.10.1992г. по конст. д. № 14/1992 г. на Конституционния съд на РБ .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Поставя процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.259 ал.1 ГПК , конкретно:
-откога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, постановено по реда на бързото производство и коя норма следва да бъде приложена относно този срок-общата норма на чл. 259, ал.1 ГПК за реда на въззивно обжалване на съдебните решения или нормата на чл. 315, ал.2 ГПК, която й противоречи.
Ответницата по частната жалба М. Р. З. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Л. Т., я оспорва. Претендира разноски.
ВКС,състав на III г. о. ,констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане
от 07.06.2013г. по гр. д. № 1086/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 44 състав,с което е върната въззивна жалба вх.№1020506/30.05.2013 г. от касаторката, срещу решение № I- 44-110/13.05.2013г. по същото дело, като просрочена. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е разгледан съгласно чл. 310 ал.1 т. 2 ГПК, по реда на бързото производство и съдът е уведомил страните в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение на 13.05.2013г., от който момент ще тече срокът за обжалване. Обявил е своя съдебен акт на указаната дата. В изпълнение на задължението си по чл. 7 ГПК е изпратил препис от съдебния акт на страните, но независимо от това, същият подлежи на обжалване както е посочено в него-в двуседмичен срок считано от 13.05.2013 г. Обосновал е, че срокът за обжалване на постановените в бързото производство по реда на глава 25-та ГПК решения тече от деня, обявен от съда по реда на чл. 315, ал.2 ГПК. Връчването на акта няма отношение към началото на срока за обжалването му . Това е изключение от общото правило по чл. 259, ал.1 ГПК, че срокът за обжалване тече от връчването на решението. При тези мотиви е приел, че след като решението е обявено на предварително посочената дата 13.05.2013 г., срокът за обжалване е изтекъл на 27.05.2013г. Въззивната жалба е подадена на 30.05.2013г., тя е просрочена и като такава е процесуално недопустима.
ВКС, състав на III г. о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е селективно, като касаторът е длъжен да обоснове общо и допълнително основание за допускането му. Общото основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни изводи, засягащи предмета на делото, а допълнителното основание – развиването му в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният въпрос следва да бъде преценен като релевантен, т. е. налице е общо основание за допустимост на касационно обжалване. Не са изложени аргументи за наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По направеното питане съществува задължителна съдебна практика на ВКС – Тълкувателно решение 12/ 11. 03.2013г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК. С него е дадено разрешение ,че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315 ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението
си. Връчването по чл.7 ал.2 ГПК на препис променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или ако то е обявено след датата, предварително посочена по чл.315,ал.2 ГПК. Обжалваното определение е съобразено с приетото в ТР .
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответницата по частната касационна жалба за присъждане на разноски в това производство. Те са доказани с представения договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че адвокаското възнаграждение е заплатено в брой.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 1442/27.12.2013 г. по в. ч. гр. д. № 11043/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 5 състав.
ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати на М. Р. З. сумата 200 /двеста/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: